Разказ за чичо

Чичо беше болен. Не можеше да ходи. Много беше зле. Боледуваше од какво ли не. Диабет, язва, кръвно… Лежеше, тежко дишаше. Не можеше сам с лъжица да яде, казваше „Госдпод силата ми взе, но с акъла още сам добре”. Той знаеше че ще умре. Но живота продължава нови проблеми на младото поколение да създава. Когато изнемощя и разбра, че е сериозно болен, тогава се разбърза да разказва. Искаше да остави наследство, а знаеше че не е богат, средства няма, но опит има, много патил, живота го  учил, надеждата го крепила и затова от иманярството почна. Сети се за разни места, чути, казани от дядо му, от чичо му, от овчари, говедари, рудари, от румънци, от хора от Заечарско. Разказваше за знаците покрай кладенците, покрай водите, по скалите в родния му край, тези неща казваше за да открием, ние неговите наследници,  златото, надеждата да ни крепи, техниката далече отишла, а идват лоши години – гладни времена. „Ако намерите няма да ви открие властта – държавата пропадна” – казваше убедително.

Живееше в Цариброд, в моята махала. След работа отивах да го видя. Този дъждовен следобед влязох при чичо, той ме погледна, дръпна възглавницата, повдигна си главата и ме попита – “Бързаш ли?” Намигнах му, което означаваше че имам време. Седнах на дивана до него. Когато почна да говори, от погледа разбрах, че трябва да помня – разказа е важен за чичо. “Имаш ли проблеми с властта?” – попита ме. Казах – “Не, само много ме глобява пътната полиция.” Прекъсна ме и каза – “Цариброд е село, знаят те от кои си”. Продължи да четеш

СВИЖДАНЕ

Като ученик до четвърти клас намразих думата делене(разделяне). Имам само една сестра, осем години по-голяма от мен. Братовчедите и братовчедките също са по-големи от мен. Във фамилията съм най-малкото дете, най-много ми даваха, но думата делене и до днес я мразя. Тук ще прекъсна, трябва пояснение.

От 1941 до 1945, даже 1948 в нашите краища е била възстановена напълно българщината. Народът от 50те-60те  години бе първото тесто което трябваше така да вташе, та като го месиш и го тупнеш от него всичко да става – и югославянин, и сърбин и хърват, може и българин но който да мрази българите и България. Втасалите българи – по-възрастните, са минали през пресейка, месене и изпичане. Колкото и да бяха месени сега, те бяха хора които обичаха и зачитаха родата и потеклото си, хора които вярваха в Бога. Те копнееха за близките, които напускаха бащиния си дом с ръце в джобовете, със скъсани цървули, с дреха или пуловер. Отишли за да бъдат хора с души, а не тесто.

В домовете за тях всеки ден, покрай огнището, сълзи ронеха, Господ молеха за здраве и чакаха свиждането – деня в който границата е отворена. Ден в който майкта ще пита сина за снахата която не е виждала, дъщерята за детето което се родило, а тя незнаела че е бременна, за зета който станал зет без да поиска ръката и не пита бащата за дъщерята. Чакаха деня в който да посъветват децата си как да пестят, домове да домят, да се пазят. Политиката ни отчуждава, съдбата ни разделя, но природата уши и разум ни дала всичко да чуем и разберем.

Аз още чувам и думите на учителите до четвърти клас, които се опитваха да ни направят горди, че сме разделени от чичовци, лели и братовчеди с примери. Един от тези примери беше: В гнездото орлетата пораснаха, станаха орли и се разделиха от орела и орлицата както братята и сестрите на родителите ви. Ние дигахме ръце и казвахме на глас имената на нашите чичовци и лели. Те бяха орлетата отлетели от гнездото, те си правят друго. Нашите – орлите да си пазят гнездото. Нямаше час а да не се похвали раздялата. Имаше разсъждения, че орлетата отишли, орела и орлицата сами ще си ядът улова, опираше до повече храна, а тя от своя страна до равнодушие и забрава. Продължи да четеш

Агнето

Природата прави чудеса, дядо също, децата му се раждали през 2 години. Най-старият брат на баща ми, моят стари баща, живее в Перник, беше дошъл на гости за Гергйовден. Названието стари баща се давало с цел да накара братята в семейството да се женят по ред. Ако най-младият брат се ожени и му се роди дете той става най-старият татко в семейството (баща) и получава привилегията децата на другите  братя когато се оженят да му викат „стари баща”. За това ергените бързали да се женят по биологическият ред. Бехме говедари, стари баща беше търгнал с мен да види как паса кравите, да ли съм достоен говедар. Обясняваше ми преди да дойде комунизма хората на Гергьовден със семействата излизали на

Обредно място в село Драговита

Обредно място в село Драговита

Обредно място в село Драговита

, като фамилиите носели агнета на шиш , пиене, баници, сиренце, кисело мляко, мед, богати гозби. Сядали на завзетите от тях места , които се пазели като фамилиарни, които били около кръста  по ливадата, минавал свещенника и освещавал яденето. Нашите се готвеха от тази година да дадт подкрепа и обновиме старият обичай, да ходим  с печено агне при кръста на обредното място. Чичо каза „Обредите зближават хората, те си прощават.” Какво си прощават – попитах. Стари баща ми обясни : Селото е като училището, фамилиите като класовете без учител. Даде ми конкретен пример. Жените на братя се скарат за деца, градина, круша или две фамилии се скарат за животни, резделение на имоти. На Гергьовден те сядат на обредното място с печено агне, ядене и пиене, Пийнат ракийка, винце, музиката свири, млади моми и ергени играят, Скараните под действието на музиката, пийването и веселбата си прощаваха. Прегърнат се, целуват се, другите видят от тях и така с ядене, пиене, баница и ракия, няма омразия. За това са свети обредните места. Учеше ме как да давам, как да вземам, но казваше недей да позволяваш да не върнеш. Ако някой те закачи и почне да те бие, бий го и ти, ако плаче, плачи и ти, ако казва че го боли, казвай че и тебе боли, когато усетиш че иска да ти прости, прости му и ти.  След тази лекция си мислех, ще видя  как баба Велика, най-голямата  и силна жена, спругата на дядо Мила малкия ще му прости за баба Е. с която го хванала в плевнята. Как стрина ще прости на чичо за Т–а . Как ще си простят етървите, баба З. и баба С. Повярвах на стари баща, мислех че ще спрат кавгите в селото и ще станат чудеса. Продължи да четеш

ЗА ПРЕЗЕНТАЦИЯТА НА ЦАРИБРОД

Димитровградчанина се ражда с вяра, живее с чувство на покорен върх, остава влюбен в своя град. Настоящето събужда достойнство и ето, прави опит да върне истинското име – Цариброд.

Опънат като тетива по двата бряга на река Гинска (Нишава), Цариброд е разположен сред корона от каменисти, обраснали с растителност зелени върхове. Емблематичният нешков върх, с Паметник – костница от западната страна на реката, с благородна вълна залива живеещите и минаващите хора през Цариброд. Загадъчно, от лявата страна на зелена поляна, в котловина с най-гласовитото ехо е манастирчето Св.Димитър.

манастирчето Св.Димитър манастирчето Св.Димитър

Продължи да четеш

ЖИВОТ ПОД ПЛАНИНАТА

Тиха пролетна нощ, луна, звезди – навън всичко цъфти,
чувстват се приятни пролетни миризми.
Един сън ме уплаши и
от спането ме събуди.
В съня гледах от височина
райски кът за живот прекрасна котловина.

От детски смях и песен
ехтеше денем и нощем
селото и планината.
Чужди хора в центъра
сред хората застанаха
и беда настана в котловината. Продължи да четеш

ВОЙНА

Човешко е човек
да прави доброта,
добротата подтика радостта.

Oт Рилски манастир Oт Рилски манастир

Но дявола сътвори завистта, алчността
и на Господ му каза:
Напразно дари земна красота,
годишни времена, хубави тела,
чувство, любов, отглеждане на деца
стареене на тела, разум и памет,
аз всичко ще победя с алчността и завистта.Продължи да четеш

ТЕТЕВЕН

В нощта на 26. март
луната победи тъмнината,
от Асеново кале със скромни лъчи
Звонска баня луната освети.

Асеново кале от Асеново кале със скромни лъчи Звонска баня луната освети

Там горди българки и българи луната намери,
народ с традиция и сърца добри,
дошли да видят изоставените български земи.
Боже, Асеновата крепост времето унищожи,
но Тетевенци на гости дошли –
техните очи не са жадни за постройки
и туристически примамки добри.
Душата от любов им гори, невидима сила,
телата им със сила .дари.

Родопюбиви песни и хора те пяаха до зори,
вярвайте на никого не се спи,
дори местните хора сън не събори. Продължи да четеш

ЩО Е БЕДА

Голяма беда,
на жирафа гърлото
се поболя,
стоножката мазоли
на краката хвана,
беда измислена за шега.

Наша в Цариброд беда
животът ни сервира,
с децата ни скара,
омраза се вижда
на техните лица.

Почтените, безработни родители
срам хвана,
нямат усмивка техните чеда,

Бедното царибродското дете вижда море
ако безплатно България даде,
ако се намери кой да го пази и отведе,
ако бюрокрацията в КИЦ го избере!

Младежта безработна без пара
дори не може да си черпи половинката, любовта,
плаши се от семейство, от раждане на деца.
Ей, сериозна беда, Цариброд село стана.

Преди изборите ние обещавахме на избирателите, че семействата с три и повече деца ще бъдат привилеговани за работа и помагани финансово за издръжка на децата. До ден днешен от нашите общински съветници никой това не споменава и не го предлага като закон.
Те говорят за някакви си проблеми, а основният ни проблем е, че ни се раждат 60 – 70 деца на една година. Кметството получава 20 € от всеки ТИР, който влиза в Сърбия. за 24 часа влизат от 400 до 600 ТИР-а.

СРАМ

Петстотин години народа ни
под турско робство бил
черкви градил, за език мислил
по домове борците за свобода крил.

Старите царибродчани училището
Христо Ботев кръстили, с това
на великия Ботев се издължили.
Но силни, богати от запада решили
Цариброд и Босилеград
дарили, при майка, без майка оставили. Продължи да четеш

НАШИЯТ ПАМЕТНИК

Над Цариброд паметник стои,
около камъни и необработваеми земи,
безразборно сечени гори и борове, засадени от хора добри
Великден никой вече не пости,
народът за трапези, преяждания и препивания сбори
всеки лелече, че не се живее без пари.
Мухи, бръмбари, пчели
литнали по цъфнали дръвчета и треви
радват се на пролетното слънце -то от студовете ги спаси,
животът прилича на млади женски гърди,
всеки иска да им се наслади.
Великден – разходка до паметника ми предстои
с две деца добри, с малко домашни гозби
и свещи за падналите чеда в сръбско-българска война чеда.

Те са нечии синове били, майки, братя и сестри
на гроба никога не им дошли,
вино и пшеница не са полели за Бог да прости
съботи и недели празници и делници -дни за майките са черни били
Гроб на чедо и в семейно гробище майчина душа вари и пари,
а камоли далече над Цариброд тялото в обща гробница да стои. Продължи да четеш

НАШАТА ГИМНАЗИЯ

Колективът ни да разберете
тези думи прочетете,
изненадни не бъдете,
скромност и достойнство като
наша национална черта го пишете.

В колектива ни красота цари
преподавателки хубави, с красиви коси,
с модерни обици, усмихнати от зори.
Като хванат дневника душата ти пламти,
ще ти се да работиш от зори до зори. Продължи да четеш

КАК ДА РАЗБЕРА

Проблем, който ме мори,
как по нанагорнище в Желюша и Гоин дол
канализация ще върви.

Инженерите ми казват:
-с помпи модерни, “скъпи” и добри,
ток ще ги върти.

Отговорът не ме удовлетвори,
в рестрикции на ток сме били,
с часове, дори и по няколко дни. Продължи да четеш

ИСТИНАТА – Е

Сирак е съдба, съдбата на сирака е тъга,
тъгата идва от истината
истината е една, сиракът е без майка,
без баща или без майка и баща,
род, фамилия, човещина, вечна борба,
това чака неговата душа.
На върх Нова година,
народът в телевизията зяпна,
той, Президентът, мъдри слова каза,
самочувствие и гордост на народа си вдигна,
сираците, отчуждените от другата страна, не спомена.
През тях към Запада погледна,
за Европа нещо каза,
то сираците не засегна,
но истината е една
дори отчуждени в сираците има сърце и душа.

С поздрав за тях
от държавната глава
радостта сираците щеше
да дигне до небеса.

Това стихотворение е написано по повод посрещането на 2005 година и речта на президента на Р. България, който не спомена българите от Западните покрайнини

ИНАТ

Ех, в Цариброд водата умира,
Лукавачка река поне на триста къщи
канализацията събира.
Гинска от граница и Градина
всички фекалии прибира.
Ерма далече, а и в нея
на селяните от града
в чували боклук се намира,
а в чиста река за плуване
два до три месеца човек се спира.

Мегаломанска зала в Цариброд,
баскеболист – социалист
от инат започна да строи.
Гимназията с мизерен физкултурен
салон зароби.
Пари за залата не са пестили,
може някои да са се обогатили,
но важно – зала от инат се строи. Продължи да четеш

ЕХ, ДЕЦА

На Петровден, в село Драговита,
оркестър свирна.
От разни краища
отселници дошли,
пълни къщи с деца.

Това ме силно трогна,
исках да разбера детската им душа.
Извадих от джоба банкнота,
тя погледа им скова.

Деца, имам сериозна молба,
срещу тази пара искам да разбера,
вашето виждане сега,
за нас като деца. Продължи да четеш

ДО ПОКОЙНИЯ ТАТКО

Животът в тайни ти мина,
една мечта в тайна държа,
поради твоята патриотична душа
семейството ни страда,
страх те беше, че няма
аз, детето, да те разбера.

Каквото беше мина
без достойни слова Ти замина.
Живя с наведена глава, ти мълча,
страх те беше за жена и две деца.

Но има добра новина,
свързана с твоята мечта,
която ще ти изпълни
на оня свят покойната душа. Продължи да четеш

Б.Т.Р.

Да пишете за любовта,
за бистра река,
за годишни времена,
слънце, луна,
за природна красота,
трябва с тази красота
да е изпълнена вашата душа.

На трети март при хората
с душа цари Веселба,
в България празник за свобода.
В миналите времена
една бразда
разделила братски сърца,
отнела живота на наши
палави чеда,
до ден днешен от нашта страна
на този ден
цареше страха. Продължи да четеш

24-МАЙ

Празник на гимназията,
радост и успех се слави.

В тежките Слобини дни за име
на гимназията колеги сили не пестиха,
но след Слобо в Цариброд гимназията
„Св.Св. Кирил и Методий” кръстиха,
достойни бяха и успяха.

Продължи да четеш

ГОРДИТЕ НЕ ПРЕМЪЛЧАВАТ – МОЯТА БЕДА

Моята съвест и душа, след описаните досега минали времена, се намери пред стена. Изпитание. Как да опиша живота в моя град сега? Ето дойде демокрацията и ДСБЮ влезе във властта. Ако говоря сред народа как живееме ей така и излизат клюки без цена. Продължи да четеш

КОЗИРКА

Преди години нашият цар ушкимка сгрешил и “умните европейци” бог да ги убие, Царя ни наказали и нас от Цариброд и Босилеград на съседите дали. Световната политика голямо откритие направила, България, нашата бивша държва със собствена територия ограничила. Народът от другата страна на собствена земя живял, свои песни пял, шапки с козирки на глава носил. Тогава големият, силният граничар, който ни бил господар, истината знаел на работа се хванал. Продължи да четеш