Агнето

Природата прави чудеса, дядо също, децата му се раждали през 2 години. Най-старият брат на баща ми, моят стари баща, живее в Перник, беше дошъл на гости за Гергйовден. Названието стари баща се давало с цел да накара братята в семейството да се женят по ред. Ако най-младият брат се ожени и му се роди дете той става най-старият татко в семейството (баща) и получава привилегията децата на другите  братя когато се оженят да му викат „стари баща”. За това ергените бързали да се женят по биологическият ред. Бехме говедари, стари баща беше търгнал с мен да види как паса кравите, да ли съм достоен говедар. Обясняваше ми преди да дойде комунизма хората на Гергьовден със семействата излизали на

Обредно място в село Драговита

Обредно място в село Драговита

Обредно място в село Драговита

, като фамилиите носели агнета на шиш , пиене, баници, сиренце, кисело мляко, мед, богати гозби. Сядали на завзетите от тях места , които се пазели като фамилиарни, които били около кръста  по ливадата, минавал свещенника и освещавал яденето. Нашите се готвеха от тази година да дадт подкрепа и обновиме старият обичай, да ходим  с печено агне при кръста на обредното място. Чичо каза „Обредите зближават хората, те си прощават.” Какво си прощават – попитах. Стари баща ми обясни : Селото е като училището, фамилиите като класовете без учител. Даде ми конкретен пример. Жените на братя се скарат за деца, градина, круша или две фамилии се скарат за животни, резделение на имоти. На Гергьовден те сядат на обредното място с печено агне, ядене и пиене, Пийнат ракийка, винце, музиката свири, млади моми и ергени играят, Скараните под действието на музиката, пийването и веселбата си прощаваха. Прегърнат се, целуват се, другите видят от тях и така с ядене, пиене, баница и ракия, няма омразия. За това са свети обредните места. Учеше ме как да давам, как да вземам, но казваше недей да позволяваш да не върнеш. Ако някой те закачи и почне да те бие, бий го и ти, ако плаче, плачи и ти, ако казва че го боли, казвай че и тебе боли, когато усетиш че иска да ти прости, прости му и ти.  След тази лекция си мислех, ще видя  как баба Велика, най-голямата  и силна жена, спругата на дядо Мила малкия ще му прости за баба Е. с която го хванала в плевнята. Как стрина ще прости на чичо за Т–а . Как ще си простят етървите, баба З. и баба С. Повярвах на стари баща, мислех че ще спрат кавгите в селото и ще станат чудеса.

До този Гергьовден празнувахме до селския магазин, в центара на селото. Идваха хора от комитета, намираше се кой да ги черпи,  който имаше пари пиеше в магазина, а който няма гледа как другите пият, а младите играят хоро. Деца чакаха някоя бомбонка , влизаха в магазина, гледаха бомбоните, сложени в буркани, в които само продавача можеше да бърка. Аз лично огладнявах, защото моята махала бе на един час  път от селото, пристигна, погледам хорото, мушна се в магазина, а там локум, шоколад, бомбони, кито ме караха да прегълщам и беше добре докато имах слюнка, но после пиех вода на чешмата, която не ми се пиеше.За това докато стари баща ми говореше за Гергьовден при кръста, аз започнах да  мечтая за такъв Гергьовден.

Зелената боя на гората, боите от тревите и цветята пълнеха ми очите и душата. Пространството, ширината , възвишенията, полето, долината и кладенците, голенимите буки и остри зъбери на скалите (от Градище, Турка и Гребен планина) давахa ми сила и аз всичко с безгрижие виждах все едно съм в небесата. Хората от селото бяха решили нашите поткrепиха агнето да се яде при кръста, а разказите на стари баща за прощаването ме караха да гледам на запад, страх ме беше ако слънцето залезе в облак, че утешният ден ще бъде дъждовит и ще развали събора.  Тогава не мислех чия е инициятивата за възстановяване на старият обичай., подкрепата от баща ми, чичо и стари баща ме направиха много горд. Радвах се, баща ми ще коли рогатото агне, то беше продългповато с малка глава и големи за агне рога. Мразех рогата, преди две години рогатият овен ударил сестра ми, която е осем години по-голяма от мен и й счупил ръка.

Утро, птичи пой, небето ведро, хоризонта чист, гората тиха, звуците от махалата рушеха тишината, която очертаваше хубав, слънчев ден. Днеска агнето се коли, пече и утре в селото яде, радвах се защото бях дете. Този ден бях добро дете, дойде обед, заклахме агнето. Над къщата до гърместия лешник със стари баща,  от сухи сливи направихме жаравица, той заби два кола с малки четали и сложихме шиша с агнето. Сухите сливи и буковите дървета горяха без дим, червената жар започна да чернее и тъмнее, а агнето да червенее. Това зачервелото агне недаваше на жаравицата да загасва, капките от мазнините му разпалваха жаравицата, под помагана от два букови пъна, които бяха регулатори на топлината „ ту ги прибутвахме към центара на жаравицата, ту ги оттегляхме”. Слънецо бързо се скри зад Гребен планина, тих прохладен ветрец докара нощта. Нощите на село бяха без телевизор,  без радио, без ток. Тази нощ сиянието на луната, шущтенето на горските листя изкачащта вода в долината, с миризмата от печеното агне, ме приспаха.  Сутринта слънцето с изгрева събуждаше птиците, те чуруликаха, махалата лека полека се будеше,  събудих се и аз.  Със стари баща ходихме до кладенеца, какво правихме, не знам, но дойде време на събор да ходим. По-младите,  сестра ми с момчета и момичета тръгнаха и ние със стари баща тръгнахме. Родителите ми останаха да опаковат агнето, ходех, в мен кипеше и танцуваше детска енергия. Размахвах се, обикалях около стари баща, който не се смееше на моите смешки. Обръщаше се, но нищо не ми казваше. Да описвам местността и природата е излишно, минахме през ливади, два сливника, покрай три кладенца и големи круши. Наближихме селото, стари баща седна и каза ще чакаме останалите. Не дойдоха останалите, дойде само баща ми с кон, без агне. Те се погледнаха. Баща ми каза „ Дарка (името на майка ми) между нас застана, тя ме спря.” Стари баща не пита нищо. Баща ми на него поради мен каза, в нужника го набутаха. Тогава не знаех за какво говорят, стари баща не даде на баща ми да се върне. На мен казаха милицията не разреши агнето при кръста да се донесе. Неизвесноста, стархът, с разочарованието, като че ли в моята детска глава в този момент рой побеснели  пчели вкара. Главата ми бръмчеше, като Виенско колело се въртеше. Краката ритаха камъните, а погледа ми бе в земята. Сълзи ми се сливаха по лицето, жал ми беше за баща ми, гласът му бе на срички, той бе уплашен, в неговия поглед нямаше бъдеще. Бузите тънцуваха танца на отчаянието, страха, гнева, а очите даваха ритъм на танца. При кръста, на обредното място нямаше агнета, никой никому не прошаваше. При селския магзин, който е в сградата на старото училище имаше музика, младите играеха хоро. Татко и стари баща ми купиха бомбони, обясниха ми че комунизма не признава Бог. Милицията казала, в къщи агнета да се ядат. Нашето агне, изнесено от къщата разърдило милиционерите, дръпнали го от ръцете на родителите ми и го набутали в нужника, под дъските. На около тридесет метра от къщата бе нужника, по две големи сливи джанки бяха от ляво и от дясно, не мразя нужника, на вратата имаше прозорче, голяма стреха, мястото бе стръмно, и от долната страна имаше кухина за чистене, която погълна нашето печено агне.Не искам повече да описвам този ден, до ден днешен Гергьовден минава без мен. След намесата на милицията,  другият ми чичо, майка и стрина, от инат заклали агне, сложили в тепсия и вечерта когато дойдохме от селото, ядохме печено агне от фурната на печката. Не зная кое е по-голяма глупост, описването на глупавото време, в което съм раснал, глупостите на тогавашните авторитети или опита ми да накарам някого нещо да прочете и за нашия живот разбере.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>