БОЙ

Картина на Цариброд в хотела Балкан

Картина на Цариброд в хотела Балкан

Този черен, делничен ден през лятото, сутринта, когато прохладният ветрец е разнасял миризмите от стадата, когато в менците на стопаните е кипвало кравето и овче мляко, когато под вършниците топлият, селски хляб е бил готов за печене или изпечен, когато на спалните са отваряни прозорците, за да се проветрят от бурната любов на влюбените млади семейства, когато старците, главите на семействата са вече били раздали досадните задължения на по-младите, работливи техни синове и снахи, когато в кокошкарника ранопеещите петли вече нахранени са меркали кокошките за любов, без да им разрешават ревност, когато пчелите са обиколили и донели утринния мед от безбройните цветове на разни треви…

Този черен, делничен ден, когато на кучетата от нощното дежурство и лаенето им се спи, когато в гнездата на дивите птици малките, излюпените, неможещите да летят пилета вече са нахранени, когато скакалците започват своята свирня, когато в барите жабите от крякане през нощта се мушкат между тревата и чакат своя плен за обяд, когато на просторите се белват опраните бревенеци, кълчищни ризи, забрадки и поли, които слънцето трябва през деня да суши, когато овцете и кравите виркат уши и се чудят защо овчарите още не свирят с кавалите, когато овните се побутват и примирисват младите овци… Тази, сътворена от Господа красота е от непоробени в дух хора населена, хора Христови чеда, които знаели и учили своите деца как с един удар на сабята се маха глава с чалма, как в галоп да скачат на кобилите, как да яздят, с колената да се държат за седлата, а с ръцете ловко да въртят сабята и да си пазят главата и телата.

От небесната височина облачето вижда злото, което ще сполети котловината и се чудило как да събере облаци и да сътвори буря, да загърми, силен дъжд да завали. От пламъците, когато турците подпалят селището, когато къщите и сената на хората горят, а те се бият за свобода, мъките с дъжд да спаси. То вижда как откъм Търн около 160 турци зли на път към Света Петка на коне тръгнали, но уви, малкото облаче, издигащо се високо, не могло облаците да сплоти, дъжд и буря да сътвори, на обикновените, но велики хора домовете да спаси.
Попът непослушен, но много умен бил и мандрите така бил разпоредил по баирите, че от техните егреци всеки дол, всеки хълм, всеки прав или крив път под око по всяко време държали, непрекъснато пазили и гледали. Всякакво движение, дигане на прах познавали. При нужда с пърсти из уста, със свирка от егрек до егрек знаците давали и те, знаците, за секунда до Градище пристигали. Така казваха старците, че са им казвали, така ги разказваха, така харесваха своите разкази, така и на мен се харесаха и възможни ми се видяха.

Попът бил истински юнак – на никого шапка не свалял, всеки кереван през ръцете пропускал, и май знаел, че този черен ден ще дойде. Но знаел, че ако стигне с народа и се качи на Градище, там има камъни повече от колкото турци, мястото ще му позволи на всеки турчин с хвърлен камък главата да се разцепи. Дори като мравки турците да са били, няма начин как на Градище отгоре народът да се не спаси. За броя на хайдутите в легендата моите разказвачи категорични бяха, че бройката е 28.

Хайдутите били здрави, прави, палави, рошави, с мустаци и с брада, с черна овча шапка на глава, с бързи кобили. Кобилите били диви, красиви и на стопаните с бързина и умели скокове душата им пълнели. Споменавам кобили, а не коне – за хайдутите легендата казва, че попът не позволявал да имат коне, защото конете, когато пикаели стояли, а кобилите тичали и пикаели. Тъкмо поради това, при преследване природната нужда ги правела неспираеми (тича и пикае), а конят стои и се кефи докато пикае. А хайдутинът за кефене на коня, за едно пикаене може без глава да остане, ако го настигнат или без плячка, ако турчинът избяга. Тактиката на попа била следната: всеки си знаел мястото, всички знаели задачите и целта. Понеже попът предполагал, че турците могат да дойдат от посока Търн, той от Турка до Криви бор разпределил 21 хайдутина, а 7 разпределил от Криви бор до Дренов дол. Тези 7 са лявото крило на боесражението. Хайдутите, добре обучени, имали една мечта, да не губят глава, докато тяхната сабя, с тяхна ръка не отсече турски глави, колкото пърстите на една им ръка били. Tака били учени, за това живеели, за това мечтаели и за тази цел на Градище като стражари стояли. В тази битка, легендата казва, че те успели.

Една от причините, според легендите, за унищожението на черквата и селището, макар че по това време не е имало много зверства, е била, че попът пресрещнал и обрал керван, в който носели пушки от Дубровник или от Виена. Първите пушки са били чудо на техниката. По това време не са били внедрени (застъпени) във войските. Този, който бил обран и керванът му унищожен, се заклел да отмъсти и поради това с толкова турска сган срещу попа тръгнал. Турците били добре осведомени за способностите, уменията и решителността на хайдутите.

Легендата казва, че когато започнал боят, турците отстъпвали пред малката група хайдути в посока изток и по този начин се прокраднала и преминала турската сган без коне. Незабелязани дошли до Дълга ливада, по точно под Градище. Мястото, откъдето са се промъкнали, е 20 до 30 минути пеша ходене до Градище. Използвам думите “турска сган”, защото старците никога за турците не използваха думата “войник”, а независимо, че по това време не е имало хайдутство, хората на попа наричаха “хайдути”.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>