ГОРДИТЕ НЕ ПРЕМЪЛЧАВАТ – МОЯТА БЕДА

Моята съвест и душа, след описаните досега минали времена, се намери пред стена. Изпитание. Как да опиша живота в моя град сега? Ето дойде демокрацията и ДСБЮ влезе във властта. Ако говоря сред народа как живееме ей така и излизат клюки без цена.

Ако си мълча излиза, че и сега ме владее страхът. Ако кажа, че животът с толкова пари в кметството, идващи от ТИР-овете, е мед и масло ще лъжа, ако само премълча, как да спя? Познатите знаят моята почтеност, ще кажат: “Той млъкна, беше некорумпирана душа. Нещо стана“. Този проблем, град без икономика и живот в града без работни места – за младите това е стена. Демократичната партия е на власт със същитете хора от комунистически, социалистически времена, със специални методи за даване на права и осигуряване на работни места – и това прилича на стена.

И така най–лесно ми бе да пиша стихотворения с дълги редове, с рима. Те не са литературни стихове, те са истини по-добри от статии във вестниците, които никой не чете. В книгата “Гордите не забравят” вмъкнах стихотворенията със заглавие “Гордите не премълчават”, за да ми олекне на душата, да ми остане чиста съвестта, да махна стената за да има прозрачността.
Дали са времената сега за публично казване или не, ще видим след излизането на книгата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>