НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪЗМОЖНО

Мъж и жена
от парламента видели,
разговор в реплики повели.
Вместо за ТВ дуел
пощальонът съдебно обвинение на мъжа
за псуване и обида на жената, денел.

Преди години обвинените
на Голи оток водили.
Но други нови времена
зад мъжа българското малцинството застана
и екшън стана!
Мъжът в борба тръгна,
журналистите хвана,
тиражът на вестниците в София,
Белград и Цариброд мръдна. Продължи да четеш

Културно Информационния Център

Погановския манастир

Погановския манастир

Културно Информационния Център се отвори по време на най-изразения сръбски национализъм и на най-големите политически безсмислици на правителството на Слободан Милошевич. Идеята за КИЦа дадоха интелектуалци от Белград и България.

Бях интруктор, а в офиса на автоучилището за записване и организиране на шофьорски курсове, работеше безработен журналист. Той пръв започна с оформяне на списък  с имена за управителния съвет за КИЦ.

За да разберете времето, в което се започна, ще ви разкажа, че независимият вестник “Борба” не се продаваше свободно, а до офиса в Цариброд демократите от Ниш го изпращаха по рейс. Търсеха шофьор демократ, той ни го оставяше в офиса, а аз ги носех на хората на адрес. Когато аз не можех, носеше ги един преподавател по история, избягал от Босна. Когато нямаше смел шофьор (демократ), събираха се по 2 – 3 броя. Продължи да четеш

От ново на ново

Звонска баня

Звонска баня

Имах ясна картина, баща ми с минимална пенсия, майка ми без пенсия, здравословно горе-долу и двамата добре, жена без работа, детето още бебе и аз без работа. За да не ме упрекват в къщи ходих в социални грижи. Чиновничката каза “Ни си избеглица”(беглец, избягал от местоживенето поради война или друга причина), което беше точно, аз дойдох преди Босна да влезе във война “Баща ти има имот на село, ти имаш кола – ще видим какво ти следва”. Знех, че в Цариброд нищо не ми следва, само право на живот. Явих се на конкурс в с. Звонци за преподавател по физическо, главният и единствен противкандидат не бе учил български, а по закон трябваше да е учил български, понеже сме малцинство. Не ме приеха, защото ще се разсърди жена му и ще си отиде, а тя преподаваше английски, за който преподавателите бяха дефицит. Продължи да четеш