СРАМ

Петстотин години народа ни
под турско робство бил
черкви градил, за език мислил
по домове борците за свобода крил.

Старите царибродчани училището
Христо Ботев кръстили, с това
на великия Ботев се издължили.
Но силни, богати от запада решили
Цариброд и Босилеград
дарили, при майка, без майка оставили. Продължи да четеш

КОЗИРКА

Преди години нашият цар ушкимка сгрешил и “умните европейци” бог да ги убие, Царя ни наказали и нас от Цариброд и Босилеград на съседите дали. Световната политика голямо откритие направила, България, нашата бивша държва със собствена територия ограничила. Народът от другата страна на собствена земя живял, свои песни пял, шапки с козирки на глава носил. Тогава големият, силният граничар, който ни бил господар, истината знаел на работа се хванал. Продължи да четеш

ДСБЮ

Мичунович

Мичунович

През 1990 г. получих покана от професор Марин Младенов да присъствам на формирането на Демократичен Съюз на Българите в Югославия в Ниш. Не отидох. Професорът, който е съден през 1948. година и е лежал на Голи оток, сформира партия, която беше клон от партията на Мичунович, с който заедно са лежали. На годишнината от формирането, не мислех дали е опасно или не, взех пари, запалих колата и отидох в Ниш. От Босилеград беше професор Прокопи Попов. Събранието премина на висота. Снимаха ни, наблюдаваха ни, подсмиваха ни се, но уточнихме линията, по която трябва да върви новосформираната партия (ДСБЮ). Продължи да четеш

Войник

Сараево

Сараево

Когато отидох в казармата, близо да Сараево, през 1975 г. на третия ден разбрах защо съм там. От моята рота, без четвътри клас бяха една трета, Само 7-8 войника имаха средно, полувисше или висше образование. Аз бях виновен, че в България съм учил и съм оттам, а моят съгражданин бе виновен, че баща му е починал,  а майка му се омъжила в София, а вуйчо му бе музикант с репутация в България. По време на учението в казармата бях помощник на картечница, мъкнех стойка. Там научих по време на обедната почивка да не спя, защото бях разпитван. Разказвах за моя живот в София, за хората, за роднините, за гаджетата ми, трябваше да докажа на “другарите”, че не съм български шпионин и никой не ме е изпратил със задача. Колко са ми повярвали не знам. Обикновено след седеммесечно обучение войниците ги преместваха по-близо до къщи и сменяха града и казармата. Аз и моят съгражданин не сменихме казармата, никъде не ни изпратиха, от тази казарма нито една друга не видяхме. Тогава започнах да разбирам еничарството, всеки ден трябва да доказваш че си по-голям католик от папата. Аз това не умеех. Продължи да четеш