ДО ПОКОЙНИЯ ТАТКО

Животът в тайни ти мина,
една мечта в тайна държа,
поради твоята патриотична душа
семейството ни страда,
страх те беше, че няма
аз, детето, да те разбера.

Каквото беше мина
без достойни слова Ти замина.
Живя с наведена глава, ти мълча,
страх те беше за жена и две деца.

Но има добра новина,
свързана с твоята мечта,
която ще ти изпълни
на оня свят покойната душа. Продължи да четеш

Б.Т.Р.

Да пишете за любовта,
за бистра река,
за годишни времена,
слънце, луна,
за природна красота,
трябва с тази красота
да е изпълнена вашата душа.

На трети март при хората
с душа цари Веселба,
в България празник за свобода.
В миналите времена
една бразда
разделила братски сърца,
отнела живота на наши
палави чеда,
до ден днешен от нашта страна
на този ден
цареше страха. Продължи да четеш

КОЗИРКА

Преди години нашият цар ушкимка сгрешил и “умните европейци” бог да ги убие, Царя ни наказали и нас от Цариброд и Босилеград на съседите дали. Световната политика голямо откритие направила, България, нашата бивша държва със собствена територия ограничила. Народът от другата страна на собствена земя живял, свои песни пял, шапки с козирки на глава носил. Тогава големият, силният граничар, който ни бил господар, истината знаел на работа се хванал. Продължи да четеш

ТАКТИКАТА НА БОЯ

Често е сочен като "последния хайдутин"

Често е сочен като "последния хайдутин"

Казват, че били 28. Правим сценарий на боя от 28 хайдутина. Казват имали 13 пушки. Слагаме и тях. На три места по две пушки заредени били скрити на Преслъп. Пушките били на различни места, които самите хайдити определили. Имало три–четри глинени съда със свинска мас, растопена от слънцето. На Големи слог или Цедилище хайдутите оставили 7 заредени пушки и отишли на линията на боесражението.

Шестте пушки от Преслъп до боесражението били на около 700 – 800 метра. Когато се срещнали, започнали да падат глави. Отбраните трима хайдути видели, че намаляват, че боят вече бил пред край, обърнали кобилите и тръгнали да бягат. Разстоянието от 700 – 800 метра взели бързо, но бягали само до Преслъп. От кобилите скочили и към пушките тръгнали пеш, защото мястото не позволявало да се движи кон. Разляли по сухата трева и скалите маста, взели пушка и чакали на един до два метра да дойдат турците. Продължи да четеш

ГОРДИТЕ НЕ ЗАБРАВЯТ

Когато хората пазели честта Когато хората пазели честта

За да не изчезне една от причините за гордост на българското малцинство в Сърбия и конкретно Царибродско, избрах най-интересната случка от с. Драговита, която се помни от началото на турското робство до ден днешен. Легендата за случилото се разказва за бой, в който умението, тактиката и мъдростта да се биеш и късметът да притежаваш пушка срещу сабя довела 28 българи (хайдути) да избият турска конница с около 150-160 войника.

Легендите разказват за времето, когато хората пазели честта, имали мъжки сърца, характер и достойнство за самобит. Едни казват, че боят бил 50 години след боя при Марица. Други казват – 30 години след Косовския бой. А Косовският бой е бил през 1389 година. Аз не съм историк, за мене датата не е важна. По-важно е: и ние, които сме били част от България, независимо колко и как ни споменават в сегашна България, в повечето случаи ни съжаляват, ние имаме запазена история, която ако Господ ме благослови и намеря спонсори, патриоти добри, ще събуди и удовлетвори самосъзнанието на подценяваните, плашени, обиждани хора от западните покрайнини. Продължи да четеш

НАЧАЛО

Погановски манастир

Погановски манастир

Легендите, които събирах, ги нарекох в чест на хората, които ги носат в душите – “Гордите не забравят”. Книгата пиша за всички българи. Описвам съдбата на българи извън България, които живеят до България, говорят същия език. Те са по-богати, имат две граници: физическа граница и душевна граница. Тези хора са останали българи, изживели са разни тортури-мъчения , но са запазили за своите родни места истини за тях, а за нас легенди. Продължи да четеш

ПРИВИЛЕГИРОВАНИ

Как да разбера,
за вас работа в Цариброд
след завършването на късмета ви падна.
Как деведесета за България не ви заболя,
когато в Ниш ДСБЮ се формира?.
Как болката за България в ДСБЮ не ви вкара,
как на отварянето на КИЦ-а ви няма,
как за часовете по български
до сега езикът ви се отряза,
как стана, че Цариброд без българи остана,
къде беше вашата активна борба за права,
без да ви кани, гордоста ви
в КПЮ, ЙУЛ, СПС и СРС ви вкара? Продължи да четеш

ГОРЧИВАТА ИСТИНА

ГОРЧИВАТА ИСТИНА

ГОРЧИВАТА ИСТИНА

Било отдавна поделба славна.
Господ решил и земята дарил
с вода, гора, обработваема земя,
с многа цветя, с вкусна за животни трева.

Когато животните сътворил
тогава Той решил без ум и разум нека са те,
инстинктът им е добре, но размислил:
„Леле колко ще бъде зле
животни без ум и разум -не е добре,
няма спокойствие за мен!”

Бързо човек с ум и разум сътворил,
от животните отличил, език му дарил,
природата чрез човека защитил
и навсякъде населил. Продължи да четеш

НАШИТЕ КРАСОТИ

Дипломирах се, години добри, търсене на работа ми предстои,
отвътре сърцето ми говори, на море отиди ти, на пясък полегни.
Очи отвори, красиво момиче намери, на морето
барове, кръчми, веселба до зори, поживей и ти.

Гребен планина Гребен планина

Въпрос вечен, може ли без пари,
Не, никъде без пари.
Морето е незаменимо, пясък и вълни,
останалите красоти са сътворени за пари,
направени от бои и много светлини.

Добра забава с малко пари,
с нашите красоти, при нас осъществи,
вместо на пясък – на трева легни,
вместо бои и светлини – звездите на небето погледни,
вместо море – река нека ти шуми,
вместо барове и кръчми – младо агънце хапни,
вместо много слънце и плажни масла -
хлад под дърво хвани,
вместо келнери и готвачи – сам си приготви. Продължи да четеш

Борба срещу режима

Да  задържим нашите деца на родна земя

Да задържим нашите деца на родна земя

На прага на 21 век, 2000 година, аз, човек на 45 години, с две деца, на родна земя, заживях в страна с желание да крачи към Европа и света. Народът сам в Сърбия срещу Милошевич тръгна, официално от неговата политика се отказа, за нас малцинството Европейски закони, демократичната Сърбия обеща. За България черното, което и се приписваше – намаля, дори изчезна. Аз се радвах, сега е моментът, когато имаме право да говорим, да се доказваме, че сме народ със същата вяра и почти същ менталитет. Христовите думи “Боже, прости им, не знаят какво правят” ние – малцинството, да използваме, за да покажем на дела и като истински мост между два православни народа да се окажем. Майката България май това разбра. Сърбия достойно се държи, обещаното не плюе и не гази, тя проблеми си има, от България не се бои като съседка, приятелка в медиите я нарича, даже за пример я сочи. Продължи да четеш

Бомбардировки

мираж

мираж

Това, че е от високо е лесно, разбрах по време на бомбардировките. Те, силните, бяха горе и виждаха всичко, а ние долу ги чувахме, но не ги виждахме. Хората в Цариброд бе смутен. Сърбия бе ударена. Армията, която бе хвалена 50 години, не сваляше американски самолети. Милошевич нямаше намерение да се отказва от политиката си, народът нямаше формула за свалянето му. Продължи да четеш

ЕМБАРГО

преносвачи на бензин

преносвачи на бензин

От Ниш фирма, която се занимаваше с организиране на курсове за водачи, Б и Ц категория, отвори филиал в Цариброд и Пирот. Явих се на конкурс за инструктор и бях приет. Не работих дълго. Държавна фирма, бензин на бензиностанциите нямаше, на черния пазар беше скъп. Взех пари назаем, купих собствен автомобил и сключих договор с фирма от Пирот. Плащах си данъци и осигуровки и започнах да работя като инструктор за Б категория в Цариброд. Продължи да четеш

РАБОТА НА ЗАПАД

Цюрих

Цюрих

Комитетът в Цариброд бе взел решение завършилите в България да не получават работа  най–малко 5 години. Някои от женените царибродчани за българки бяха в затвора с обвинение за шпионаж. Аз оставих дипломата си за нострификация и заминах в Швайцария при братовчедка ми да търся работа. Тя беше женена за югославянин. Приеха ме, мъчеха се да ми намерят работа, но без разрешение за пребиваване трудно ставаше. Имаше хора, които ме лъжеха. Най-грозно ме излъга един мой наборлия – съгражданин, женен за швейцарка, живеещ в Женева. Повярвах му, взех влак от Цюрих, беше уговорено по телефона да ме чака в Женева. Той ме намери и направихме разходка из града. Показа ми сградите на Олимпийския комитет, на Обединените Нации, на Кувейтската амбасада. Обядвахме, изщракахме едно филмче и когато се надявах да отида при него в апартамента, той паркира в един подземен гараж и ме помоли да си почина в колата докато завърши някаква работа. Продължи да четеш

ВИФ

България през  1980 г. празнува 1300 г. от създаването си. Правителството се досетило за нас, българите от Западните покрайнини и всички, които кандидатствахме през 1980 г., бяхме приети. И така станах студент във ВИФ с право на общежитие и стипендия. Студентите, момчетата и момичетата, бяха истински – те знаеха да губят, знаеха да побеждават, можеха да прощават, можеха да наказват. В истинския смисъл на думата бяха български юнаци. През тези 4 години аз опознах България, разбрах, че София не е България. Българите обичаха родината си, но не бяха честни към нея. Много искаха от държавата, а безотговорно се държаха към държавната собственост. Хората, които имаха власт, се държеха, като че ли без тях държавата (народът) не може, а не обратно – да служат на държавата и народа. Това беше моето виждане, а работата ми беше да уча и да не философствам. Продължи да четеш

СТУДЕНТ

 Кирил и Методий

Кирил и Методий

Уволних се през март 1977 г. Бяха модерни дълги, черни, кожени манта. Джон Траволта беше изгряваща звезда на запад. Пуснах молба до строително предпиятие в Цариброд за шофьор, която не бе уважена (Бог да ги благослови!).

Реших да стана студент. Много деца, завършили в Цариброд държаха приемните изпити в София с чужденците. Аз бях завършил в София и това за мен не важеше. Във ВИФ не успях, за МИ математиката не издържах, с много зор в института за учители по практика ме приеха. Радвах се, че се записах, не ме беше яд, че след казармата не заминах на запад. Психологията на нашето малцинство, а и моята беше: “За да не те асимилират, трябва да си нещо и някой”. Едни от много ум, други от инат да докажат способностите си завършваха висше образование. Родителите отделяха от залъка си, за да образоват децата, а завършилите тръгваха из страната и така опустяваха селата. В града благонадежните (привилегованите) заемаха местата на способните. Забравяха обичаите и имената си, водеха борба за правата на малцинството  по правилата на стената, която се издигаше между истината и мечтата. Продължи да четеш

Войник

Сараево

Сараево

Когато отидох в казармата, близо да Сараево, през 1975 г. на третия ден разбрах защо съм там. От моята рота, без четвътри клас бяха една трета, Само 7-8 войника имаха средно, полувисше или висше образование. Аз бях виновен, че в България съм учил и съм оттам, а моят съгражданин бе виновен, че баща му е починал,  а майка му се омъжила в София, а вуйчо му бе музикант с репутация в България. По време на учението в казармата бях помощник на картечница, мъкнех стойка. Там научих по време на обедната почивка да не спя, защото бях разпитван. Разказвах за моя живот в София, за хората, за роднините, за гаджетата ми, трябваше да докажа на “другарите”, че не съм български шпионин и никой не ме е изпратил със задача. Колко са ми повярвали не знам. Обикновено след седеммесечно обучение войниците ги преместваха по-близо до къщи и сменяха града и казармата. Аз и моят съгражданин не сменихме казармата, никъде не ни изпратиха, от тази казарма нито една друга не видяхме. Тогава започнах да разбирам еничарството, всеки ден трябва да доказваш че си по-голям католик от папата. Аз това не умеех. Продължи да четеш

СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски

Записването ми в София през 1972  година беше жесток контра удар на политиците в Цариброд. Това не ми бе ясно и не мислех по този начин. Знаех, че съм изпуснал сроковете за записване и исках да се запиша, имах нужда да съм по-далеч от Цариброд. Разтичаха се роднини, обиколиха министерствата и ме записаха. Имах пари и си купих униформа. Намериха ми квартира – таванска стая над ресторант “9-ти септември” при бай Митко – познат на леля ми. Трамвай до Подуяне, ходене малко пеша и съм в училище. А в училището лавка и стол – вечерята бе при леля ми, която живееше близо. Отоплявах се с на нафта, печката донесох от моя роден град. Нямах нужда от музика, защото в ресторанта свиреха до 2400. Бай Митко вечер преди лягане влизаше в стаята, говорехме си. Той питаше – аз отговарях. Накрая ми даваше съвет и преди “Лека нощ” свършваше с думате “Кураж”.  Продължи да четеш