Бой

с. Драговита

с. Драговита

Югославия, отворени граници, свобода. Имаше родители от с. Драговита, останали на родна земя, в чиито семейства имаше деца, за които бе нормално (и за мен) да не видят и прекрачат змия. Да се прибираш из гора и поля по тъмнина, да ходиш на дъждовно време с мокри крака, да храниш добитъка, да се качваш във високи дървета, да сваляш яйца от гнезда – това бе ежедневие. Не бяхме добре облечени. Чорапите, пуловерът, жилетката и панталонът в повечето случаи  бяха домашно произведени от вълна. Но ние бяхме храбри и почтени деца. Без питане, ябълка, круша, сливи и други неща не се вземаха в ръка. При мен храбростта изчезваше, когато, дори и в далечина, се покажеха  милиционерите. Те ходеха пеша двама – трима, тогава дори и в полето да съм говедар, овчар, копач или сенар, се криех зад снопи, сена, камъни, хълмове и едри дървета. А когато минеха покрай някой чичо, който кара сено, снопи, дърва и ако не го претрепат, се чудех защо така стана, мислех, че ги боли ръка, или глава, или са пияни до козирка. Продължи да четеш