ЕХ, ДЕЦА

На Петровден, в село Драговита,
оркестър свирна.
От разни краища
отселници дошли,
пълни къщи с деца.

Това ме силно трогна,
исках да разбера детската им душа.
Извадих от джоба банкнота,
тя погледа им скова.

Деца, имам сериозна молба,
срещу тази пара искам да разбера,
вашето виждане сега,
за нас като деца. Продължи да четеш

СВЕТА ПЕТКА

Света Петка Света Петка

Света Петка е място в село Драговита, на което има безброй израснали сливи, круши, кръст, вдълбнатина и срутени основи от черква, които са покрити с различна растителност. Света Петка не била черква без народ. Селището се намирало край черквата откъм източната страна, в подножието на Забел (Забел е възвишение скалисто, каменисто, с растителност, но по-малко от планина, а по-голямо от баир). На околните възвишения, които обкържават котловината, не много високи, имало мандри – фамилни имения, в които са отглеждани различни животни. (Развито било стоковъдството). Тези земи по това време владеел васал – послушник на турците, когото народът не обичал. Продължи да четеш

ГОРДИТЕ НЕ ЗАБРАВЯТ

Когато хората пазели честта Когато хората пазели честта

За да не изчезне една от причините за гордост на българското малцинство в Сърбия и конкретно Царибродско, избрах най-интересната случка от с. Драговита, която се помни от началото на турското робство до ден днешен. Легендата за случилото се разказва за бой, в който умението, тактиката и мъдростта да се биеш и късметът да притежаваш пушка срещу сабя довела 28 българи (хайдути) да избият турска конница с около 150-160 войника.

Легендите разказват за времето, когато хората пазели честта, имали мъжки сърца, характер и достойнство за самобит. Едни казват, че боят бил 50 години след боя при Марица. Други казват – 30 години след Косовския бой. А Косовският бой е бил през 1389 година. Аз не съм историк, за мене датата не е важна. По-важно е: и ние, които сме били част от България, независимо колко и как ни споменават в сегашна България, в повечето случаи ни съжаляват, ние имаме запазена история, която ако Господ ме благослови и намеря спонсори, патриоти добри, ще събуди и удовлетвори самосъзнанието на подценяваните, плашени, обиждани хора от западните покрайнини. Продължи да четеш

ДРАГОВИТСКА СЪДБА

Драговитска съдба Драговитска съдба

Село Драговита под Гребен се простира – до селата
Борово, Врабча, Искровци и Поганово опира.
Човечецът след много години у дома се прибира,
роден праг с крак опира, врата не се отваря – никой не го прибира.

Мъчно, тежко, човекът се нервира,
истината за Драговита
душата и сърцето с болка му раздира.
Въздъхнал, глътка въздух взел,
съдба проклел, глава навел, но на родно огнище
почувствал се смел,
тогава време и политика проклел,
за сълзи кърпичка от джоба взел, и тях спрел. Продължи да четеш

НАШИТЕ КРАСОТИ

Дипломирах се, години добри, търсене на работа ми предстои,
отвътре сърцето ми говори, на море отиди ти, на пясък полегни.
Очи отвори, красиво момиче намери, на морето
барове, кръчми, веселба до зори, поживей и ти.

Гребен планина Гребен планина

Въпрос вечен, може ли без пари,
Не, никъде без пари.
Морето е незаменимо, пясък и вълни,
останалите красоти са сътворени за пари,
направени от бои и много светлини.

Добра забава с малко пари,
с нашите красоти, при нас осъществи,
вместо на пясък – на трева легни,
вместо бои и светлини – звездите на небето погледни,
вместо море – река нека ти шуми,
вместо барове и кръчми – младо агънце хапни,
вместо много слънце и плажни масла -
хлад под дърво хвани,
вместо келнери и готвачи – сам си приготви. Продължи да четеш

СЕЛИТБА – ПРЕСЕЛВАНЕ

Цариброд Цариброд 

Баща ми беше добър, но строг човек. Рядко беше мил, но винаги справедлив. Домашното по математика никога не ми решаваше и мислех, че не знае математика. Дядо, на майка ми баща, бе дошъл и татко каза, че е изчислил – живтът на село не се изплаща. Започна изчисления: за годишен данък – едно юне (300 – 400 кг). Ток няма да прокарат – такава  е политиката. Път няма да направят, искат да ни разселят и намалят – такава е политиката. Ако учиш дете в града – за стая под наем едно юне (300 – 400 кг). Каквото произведеш, няма на кого да продадеш. Ако купуваш – кожата си трябва да съдереш. По-лесно камък да изядеш, отколкото доктор в селото да доведеш. Продължи да четеш

МАХАЛАТА ВРЪХ

Драговита Драговита

Добре, ще започна от детството. Роден съм през 1956. година на бащино огнище, родна земя, в махала от село Драговита, на около 800 м. надморска височина. Пасища, ливади, ниви, необработваема камениста земя. Около букова гора, дрян, ясен, смрика, без дъбови стъбла гора, сливи, круши, ябълки, орехи, череши, диви и питоми лески. Извори, кладенци със студена вода, махала без река, реката сменена от непресъхваща долина. Продължи да четеш