БОЙ

Картина на Цариброд в хотела Балкан

Картина на Цариброд в хотела Балкан

Този черен, делничен ден през лятото, сутринта, когато прохладният ветрец е разнасял миризмите от стадата, когато в менците на стопаните е кипвало кравето и овче мляко, когато под вършниците топлият, селски хляб е бил готов за печене или изпечен, когато на спалните са отваряни прозорците, за да се проветрят от бурната любов на влюбените млади семейства, когато старците, главите на семействата са вече били раздали досадните задължения на по-младите, работливи техни синове и снахи, когато в кокошкарника ранопеещите петли вече нахранени са меркали кокошките за любов, без да им разрешават ревност, когато пчелите са обиколили и донели утринния мед от безбройните цветове на разни треви… Продължи да четеш

Бой

с. Драговита

с. Драговита

Югославия, отворени граници, свобода. Имаше родители от с. Драговита, останали на родна земя, в чиито семейства имаше деца, за които бе нормално (и за мен) да не видят и прекрачат змия. Да се прибираш из гора и поля по тъмнина, да ходиш на дъждовно време с мокри крака, да храниш добитъка, да се качваш във високи дървета, да сваляш яйца от гнезда – това бе ежедневие. Не бяхме добре облечени. Чорапите, пуловерът, жилетката и панталонът в повечето случаи  бяха домашно произведени от вълна. Но ние бяхме храбри и почтени деца. Без питане, ябълка, круша, сливи и други неща не се вземаха в ръка. При мен храбростта изчезваше, когато, дори и в далечина, се покажеха  милиционерите. Те ходеха пеша двама – трима, тогава дори и в полето да съм говедар, овчар, копач или сенар, се криех зад снопи, сена, камъни, хълмове и едри дървета. А когато минеха покрай някой чичо, който кара сено, снопи, дърва и ако не го претрепат, се чудех защо така стана, мислех, че ги боли ръка, или глава, или са пияни до козирка. Продължи да четеш