ТЕТЕВЕН

В нощта на 26. март
луната победи тъмнината,
от Асеново кале със скромни лъчи
Звонска баня луната освети.

Асеново кале от Асеново кале със скромни лъчи Звонска баня луната освети

Там горди българки и българи луната намери,
народ с традиция и сърца добри,
дошли да видят изоставените български земи.
Боже, Асеновата крепост времето унищожи,
но Тетевенци на гости дошли –
техните очи не са жадни за постройки
и туристически примамки добри.
Душата от любов им гори, невидима сила,
телата им със сила .дари.

Родопюбиви песни и хора те пяаха до зори,
вярвайте на никого не се спи,
дори местните хора сън не събори. Продължи да четеш

НАШИТЕ КРАСОТИ

Дипломирах се, години добри, търсене на работа ми предстои,
отвътре сърцето ми говори, на море отиди ти, на пясък полегни.
Очи отвори, красиво момиче намери, на морето
барове, кръчми, веселба до зори, поживей и ти.

Гребен планина Гребен планина

Въпрос вечен, може ли без пари,
Не, никъде без пари.
Морето е незаменимо, пясък и вълни,
останалите красоти са сътворени за пари,
направени от бои и много светлини.

Добра забава с малко пари,
с нашите красоти, при нас осъществи,
вместо на пясък – на трева легни,
вместо бои и светлини – звездите на небето погледни,
вместо море – река нека ти шуми,
вместо барове и кръчми – младо агънце хапни,
вместо много слънце и плажни масла -
хлад под дърво хвани,
вместо келнери и готвачи – сам си приготви. Продължи да четеш

Бомбардировки

мираж

мираж

Това, че е от високо е лесно, разбрах по време на бомбардировките. Те, силните, бяха горе и виждаха всичко, а ние долу ги чувахме, но не ги виждахме. Хората в Цариброд бе смутен. Сърбия бе ударена. Армията, която бе хвалена 50 години, не сваляше американски самолети. Милошевич нямаше намерение да се отказва от политиката си, народът нямаше формула за свалянето му. Продължи да четеш

От ново на ново

Звонска баня

Звонска баня

Имах ясна картина, баща ми с минимална пенсия, майка ми без пенсия, здравословно горе-долу и двамата добре, жена без работа, детето още бебе и аз без работа. За да не ме упрекват в къщи ходих в социални грижи. Чиновничката каза “Ни си избеглица”(беглец, избягал от местоживенето поради война или друга причина), което беше точно, аз дойдох преди Босна да влезе във война “Баща ти има имот на село, ти имаш кола – ще видим какво ти следва”. Знех, че в Цариброд нищо не ми следва, само право на живот. Явих се на конкурс в с. Звонци за преподавател по физическо, главният и единствен противкандидат не бе учил български, а по закон трябваше да е учил български, понеже сме малцинство. Не ме приеха, защото ще се разсърди жена му и ще си отиде, а тя преподаваше английски, за който преподавателите бяха дефицит. Продължи да четеш

Работа в Босна

Босна

Босна

За една година от май 1985 до септември 1986 написах около 15 молби за работа, но ме сполетя съдбата на баща ми. Не бях нужен нито като инструктор с полувисше образование, нито като преподавател по физическо с висше образование, нито като треньор по плуване, нито като учител по алпийски ски. Септември 1986 година дойде отговор на моята поредна молба, бях приет на работа като учител по физическо  в Босна и Херцеговина, град Скендервакуф. Като студент в ЦУМ бях купил раница – самар (за алпинисти), взех раницата, сложих си чаршаф, възглавница, одеялце, бельо, пижама, малко дрехи, две чаши за кафе, бързоварка и прибор за бръснене.  Продължи да четеш