От ново на ново

Звонска баня

Звонска баня

Имах ясна картина, баща ми с минимална пенсия, майка ми без пенсия, здравословно горе-долу и двамата добре, жена без работа, детето още бебе и аз без работа. За да не ме упрекват в къщи ходих в социални грижи. Чиновничката каза “Ни си избеглица”(беглец, избягал от местоживенето поради война или друга причина), което беше точно, аз дойдох преди Босна да влезе във война “Баща ти има имот на село, ти имаш кола – ще видим какво ти следва”. Знех, че в Цариброд нищо не ми следва, само право на живот. Явих се на конкурс в с. Звонци за преподавател по физическо, главният и единствен противкандидат не бе учил български, а по закон трябваше да е учил български, понеже сме малцинство. Не ме приеха, защото ще се разсърди жена му и ще си отиде, а тя преподаваше английски, за който преподавателите бяха дефицит. Продължи да четеш