НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪЗМОЖНО

Мъж и жена
от парламента видели,
разговор в реплики повели.
Вместо за ТВ дуел
пощальонът съдебно обвинение на мъжа
за псуване и обида на жената, денел.

Преди години обвинените
на Голи оток водили.
Но други нови времена
зад мъжа българското малцинството застана
и екшън стана!
Мъжът в борба тръгна,
журналистите хвана,
тиражът на вестниците в София,
Белград и Цариброд мръдна. Продължи да четеш

Шанс за РАБОТА В Цариброд

Цариброд

Цариброд

Жена ми е упорита, записа се за приравнителен изпит по методика на български език  в полувисшия институт за детски учителки във Враня. Стажува в Бослилеград. Отново преместване, детето беше в Цариброд, а другото на път. Нямах връзки, започна инфлация, в ресторанта не продавах нищо на черно, краткият сезон и почтената работа доведоха ресторанта до фалит. Фалирах. Когато държах ресторанта, се запознах с човек, бизнесмен от Белград, който каза, че има връзки в министерството на образованието. Продължи да четеш

ВИФ

България през  1980 г. празнува 1300 г. от създаването си. Правителството се досетило за нас, българите от Западните покрайнини и всички, които кандидатствахме през 1980 г., бяхме приети. И така станах студент във ВИФ с право на общежитие и стипендия. Студентите, момчетата и момичетата, бяха истински – те знаеха да губят, знаеха да побеждават, можеха да прощават, можеха да наказват. В истинския смисъл на думата бяха български юнаци. През тези 4 години аз опознах България, разбрах, че София не е България. Българите обичаха родината си, но не бяха честни към нея. Много искаха от държавата, а безотговорно се държаха към държавната собственост. Хората, които имаха власт, се държеха, като че ли без тях държавата (народът) не може, а не обратно – да служат на държавата и народа. Това беше моето виждане, а работата ми беше да уча и да не философствам. Продължи да четеш

СТУДЕНТ

 Кирил и Методий

Кирил и Методий

Уволних се през март 1977 г. Бяха модерни дълги, черни, кожени манта. Джон Траволта беше изгряваща звезда на запад. Пуснах молба до строително предпиятие в Цариброд за шофьор, която не бе уважена (Бог да ги благослови!).

Реших да стана студент. Много деца, завършили в Цариброд държаха приемните изпити в София с чужденците. Аз бях завършил в София и това за мен не важеше. Във ВИФ не успях, за МИ математиката не издържах, с много зор в института за учители по практика ме приеха. Радвах се, че се записах, не ме беше яд, че след казармата не заминах на запад. Психологията на нашето малцинство, а и моята беше: “За да не те асимилират, трябва да си нещо и някой”. Едни от много ум, други от инат да докажат способностите си завършваха висше образование. Родителите отделяха от залъка си, за да образоват децата, а завършилите тръгваха из страната и така опустяваха селата. В града благонадежните (привилегованите) заемаха местата на способните. Забравяха обичаите и имената си, водеха борба за правата на малцинството  по правилата на стената, която се издигаше между истината и мечтата. Продължи да четеш

Войник

Сараево

Сараево

Когато отидох в казармата, близо да Сараево, през 1975 г. на третия ден разбрах защо съм там. От моята рота, без четвътри клас бяха една трета, Само 7-8 войника имаха средно, полувисше или висше образование. Аз бях виновен, че в България съм учил и съм оттам, а моят съгражданин бе виновен, че баща му е починал,  а майка му се омъжила в София, а вуйчо му бе музикант с репутация в България. По време на учението в казармата бях помощник на картечница, мъкнех стойка. Там научих по време на обедната почивка да не спя, защото бях разпитван. Разказвах за моя живот в София, за хората, за роднините, за гаджетата ми, трябваше да докажа на “другарите”, че не съм български шпионин и никой не ме е изпратил със задача. Колко са ми повярвали не знам. Обикновено след седеммесечно обучение войниците ги преместваха по-близо до къщи и сменяха града и казармата. Аз и моят съгражданин не сменихме казармата, никъде не ни изпратиха, от тази казарма нито една друга не видяхме. Тогава започнах да разбирам еничарството, всеки ден трябва да доказваш че си по-голям католик от папата. Аз това не умеех. Продължи да четеш

СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски

Записването ми в София през 1972  година беше жесток контра удар на политиците в Цариброд. Това не ми бе ясно и не мислех по този начин. Знаех, че съм изпуснал сроковете за записване и исках да се запиша, имах нужда да съм по-далеч от Цариброд. Разтичаха се роднини, обиколиха министерствата и ме записаха. Имах пари и си купих униформа. Намериха ми квартира – таванска стая над ресторант “9-ти септември” при бай Митко – познат на леля ми. Трамвай до Подуяне, ходене малко пеша и съм в училище. А в училището лавка и стол – вечерята бе при леля ми, която живееше близо. Отоплявах се с на нафта, печката донесох от моя роден град. Нямах нужда от музика, защото в ресторанта свиреха до 2400. Бай Митко вечер преди лягане влизаше в стаята, говорехме си. Той питаше – аз отговарях. Накрая ми даваше съвет и преди “Лека нощ” свършваше с думате “Кураж”.  Продължи да четеш