ДО ПОКОЙНИЯ ТАТКО

Животът в тайни ти мина,
една мечта в тайна държа,
поради твоята патриотична душа
семейството ни страда,
страх те беше, че няма
аз, детето, да те разбера.

Каквото беше мина
без достойни слова Ти замина.
Живя с наведена глава, ти мълча,
страх те беше за жена и две деца.

Но има добра новина,
свързана с твоята мечта,
която ще ти изпълни
на оня свят покойната душа. Продължи да четеш

ГОРДИТЕ НЕ ЗАБРАВЯТ

Когато хората пазели честта Когато хората пазели честта

За да не изчезне една от причините за гордост на българското малцинство в Сърбия и конкретно Царибродско, избрах най-интересната случка от с. Драговита, която се помни от началото на турското робство до ден днешен. Легендата за случилото се разказва за бой, в който умението, тактиката и мъдростта да се биеш и късметът да притежаваш пушка срещу сабя довела 28 българи (хайдути) да избият турска конница с около 150-160 войника.

Легендите разказват за времето, когато хората пазели честта, имали мъжки сърца, характер и достойнство за самобит. Едни казват, че боят бил 50 години след боя при Марица. Други казват – 30 години след Косовския бой. А Косовският бой е бил през 1389 година. Аз не съм историк, за мене датата не е важна. По-важно е: и ние, които сме били част от България, независимо колко и как ни споменават в сегашна България, в повечето случаи ни съжаляват, ние имаме запазена история, която ако Господ ме благослови и намеря спонсори, патриоти добри, ще събуди и удовлетвори самосъзнанието на подценяваните, плашени, обиждани хора от западните покрайнини. Продължи да четеш

НАЧАЛО

Погановски манастир

Погановски манастир

Легендите, които събирах, ги нарекох в чест на хората, които ги носат в душите – “Гордите не забравят”. Книгата пиша за всички българи. Описвам съдбата на българи извън България, които живеят до България, говорят същия език. Те са по-богати, имат две граници: физическа граница и душевна граница. Тези хора са останали българи, изживели са разни тортури-мъчения , но са запазили за своите родни места истини за тях, а за нас легенди. Продължи да четеш

ГОРЧИВАТА ИСТИНА

ГОРЧИВАТА ИСТИНА

ГОРЧИВАТА ИСТИНА

Било отдавна поделба славна.
Господ решил и земята дарил
с вода, гора, обработваема земя,
с многа цветя, с вкусна за животни трева.

Когато животните сътворил
тогава Той решил без ум и разум нека са те,
инстинктът им е добре, но размислил:
„Леле колко ще бъде зле
животни без ум и разум -не е добре,
няма спокойствие за мен!”

Бързо човек с ум и разум сътворил,
от животните отличил, език му дарил,
природата чрез човека защитил
и навсякъде населил. Продължи да четеш

Борба срещу режима

Да  задържим нашите деца на родна земя

Да задържим нашите деца на родна земя

На прага на 21 век, 2000 година, аз, човек на 45 години, с две деца, на родна земя, заживях в страна с желание да крачи към Европа и света. Народът сам в Сърбия срещу Милошевич тръгна, официално от неговата политика се отказа, за нас малцинството Европейски закони, демократичната Сърбия обеща. За България черното, което и се приписваше – намаля, дори изчезна. Аз се радвах, сега е моментът, когато имаме право да говорим, да се доказваме, че сме народ със същата вяра и почти същ менталитет. Христовите думи “Боже, прости им, не знаят какво правят” ние – малцинството, да използваме, за да покажем на дела и като истински мост между два православни народа да се окажем. Майката България май това разбра. Сърбия достойно се държи, обещаното не плюе и не гази, тя проблеми си има, от България не се бои като съседка, приятелка в медиите я нарича, даже за пример я сочи. Продължи да четеш

Бомбардировки

мираж

мираж

Това, че е от високо е лесно, разбрах по време на бомбардировките. Те, силните, бяха горе и виждаха всичко, а ние долу ги чувахме, но не ги виждахме. Хората в Цариброд бе смутен. Сърбия бе ударена. Армията, която бе хвалена 50 години, не сваляше американски самолети. Милошевич нямаше намерение да се отказва от политиката си, народът нямаше формула за свалянето му. Продължи да четеш

ЕМБАРГО

преносвачи на бензин

преносвачи на бензин

От Ниш фирма, която се занимаваше с организиране на курсове за водачи, Б и Ц категория, отвори филиал в Цариброд и Пирот. Явих се на конкурс за инструктор и бях приет. Не работих дълго. Държавна фирма, бензин на бензиностанциите нямаше, на черния пазар беше скъп. Взех пари назаем, купих собствен автомобил и сключих договор с фирма от Пирот. Плащах си данъци и осигуровки и започнах да работя като инструктор за Б категория в Цариброд. Продължи да четеш

СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски

Записването ми в София през 1972  година беше жесток контра удар на политиците в Цариброд. Това не ми бе ясно и не мислех по този начин. Знаех, че съм изпуснал сроковете за записване и исках да се запиша, имах нужда да съм по-далеч от Цариброд. Разтичаха се роднини, обиколиха министерствата и ме записаха. Имах пари и си купих униформа. Намериха ми квартира – таванска стая над ресторант “9-ти септември” при бай Митко – познат на леля ми. Трамвай до Подуяне, ходене малко пеша и съм в училище. А в училището лавка и стол – вечерята бе при леля ми, която живееше близо. Отоплявах се с на нафта, печката донесох от моя роден град. Нямах нужда от музика, защото в ресторанта свиреха до 2400. Бай Митко вечер преди лягане влизаше в стаята, говорехме си. Той питаше – аз отговарях. Накрая ми даваше съвет и преди “Лека нощ” свършваше с думате “Кураж”.  Продължи да четеш