Разказ за чичо

Чичо беше болен. Не можеше да ходи. Много беше зле. Боледуваше од какво ли не. Диабет, язва, кръвно… Лежеше, тежко дишаше. Не можеше сам с лъжица да яде, казваше „Госдпод силата ми взе, но с акъла още сам добре”. Той знаеше че ще умре. Но живота продължава нови проблеми на младото поколение да създава. Когато изнемощя и разбра, че е сериозно болен, тогава се разбърза да разказва. Искаше да остави наследство, а знаеше че не е богат, средства няма, но опит има, много патил, живота го  учил, надеждата го крепила и затова от иманярството почна. Сети се за разни места, чути, казани от дядо му, от чичо му, от овчари, говедари, рудари, от румънци, от хора от Заечарско. Разказваше за знаците покрай кладенците, покрай водите, по скалите в родния му край, тези неща казваше за да открием, ние неговите наследници,  златото, надеждата да ни крепи, техниката далече отишла, а идват лоши години – гладни времена. „Ако намерите няма да ви открие властта – държавата пропадна” – казваше убедително.

Живееше в Цариброд, в моята махала. След работа отивах да го видя. Този дъждовен следобед влязох при чичо, той ме погледна, дръпна възглавницата, повдигна си главата и ме попита – “Бързаш ли?” Намигнах му, което означаваше че имам време. Седнах на дивана до него. Когато почна да говори, от погледа разбрах, че трябва да помня – разказа е важен за чичо. “Имаш ли проблеми с властта?” – попита ме. Казах – “Не, само много ме глобява пътната полиция.” Прекъсна ме и каза – “Цариброд е село, знаят те от кои си”. Продължи да четеш

СВИЖДАНЕ

Като ученик до четвърти клас намразих думата делене(разделяне). Имам само една сестра, осем години по-голяма от мен. Братовчедите и братовчедките също са по-големи от мен. Във фамилията съм най-малкото дете, най-много ми даваха, но думата делене и до днес я мразя. Тук ще прекъсна, трябва пояснение.

От 1941 до 1945, даже 1948 в нашите краища е била възстановена напълно българщината. Народът от 50те-60те  години бе първото тесто което трябваше така да вташе, та като го месиш и го тупнеш от него всичко да става – и югославянин, и сърбин и хърват, може и българин но който да мрази българите и България. Втасалите българи – по-възрастните, са минали през пресейка, месене и изпичане. Колкото и да бяха месени сега, те бяха хора които обичаха и зачитаха родата и потеклото си, хора които вярваха в Бога. Те копнееха за близките, които напускаха бащиния си дом с ръце в джобовете, със скъсани цървули, с дреха или пуловер. Отишли за да бъдат хора с души, а не тесто.

В домовете за тях всеки ден, покрай огнището, сълзи ронеха, Господ молеха за здраве и чакаха свиждането – деня в който границата е отворена. Ден в който майкта ще пита сина за снахата която не е виждала, дъщерята за детето което се родило, а тя незнаела че е бременна, за зета който станал зет без да поиска ръката и не пита бащата за дъщерята. Чакаха деня в който да посъветват децата си как да пестят, домове да домят, да се пазят. Политиката ни отчуждава, съдбата ни разделя, но природата уши и разум ни дала всичко да чуем и разберем.

Аз още чувам и думите на учителите до четвърти клас, които се опитваха да ни направят горди, че сме разделени от чичовци, лели и братовчеди с примери. Един от тези примери беше: В гнездото орлетата пораснаха, станаха орли и се разделиха от орела и орлицата както братята и сестрите на родителите ви. Ние дигахме ръце и казвахме на глас имената на нашите чичовци и лели. Те бяха орлетата отлетели от гнездото, те си правят друго. Нашите – орлите да си пазят гнездото. Нямаше час а да не се похвали раздялата. Имаше разсъждения, че орлетата отишли, орела и орлицата сами ще си ядът улова, опираше до повече храна, а тя от своя страна до равнодушие и забрава. Продължи да четеш

ЗА ПРЕЗЕНТАЦИЯТА НА ЦАРИБРОД

Димитровградчанина се ражда с вяра, живее с чувство на покорен върх, остава влюбен в своя град. Настоящето събужда достойнство и ето, прави опит да върне истинското име – Цариброд.

Опънат като тетива по двата бряга на река Гинска (Нишава), Цариброд е разположен сред корона от каменисти, обраснали с растителност зелени върхове. Емблематичният нешков върх, с Паметник – костница от западната страна на реката, с благородна вълна залива живеещите и минаващите хора през Цариброд. Загадъчно, от лявата страна на зелена поляна, в котловина с най-гласовитото ехо е манастирчето Св.Димитър.

манастирчето Св.Димитър манастирчето Св.Димитър

Продължи да четеш

ЩО Е БЕДА

Голяма беда,
на жирафа гърлото
се поболя,
стоножката мазоли
на краката хвана,
беда измислена за шега.

Наша в Цариброд беда
животът ни сервира,
с децата ни скара,
омраза се вижда
на техните лица.

Почтените, безработни родители
срам хвана,
нямат усмивка техните чеда,

Бедното царибродското дете вижда море
ако безплатно България даде,
ако се намери кой да го пази и отведе,
ако бюрокрацията в КИЦ го избере!

Младежта безработна без пара
дори не може да си черпи половинката, любовта,
плаши се от семейство, от раждане на деца.
Ей, сериозна беда, Цариброд село стана.

Преди изборите ние обещавахме на избирателите, че семействата с три и повече деца ще бъдат привилеговани за работа и помагани финансово за издръжка на децата. До ден днешен от нашите общински съветници никой това не споменава и не го предлага като закон.
Те говорят за някакви си проблеми, а основният ни проблем е, че ни се раждат 60 – 70 деца на една година. Кметството получава 20 € от всеки ТИР, който влиза в Сърбия. за 24 часа влизат от 400 до 600 ТИР-а.

СРАМ

Петстотин години народа ни
под турско робство бил
черкви градил, за език мислил
по домове борците за свобода крил.

Старите царибродчани училището
Христо Ботев кръстили, с това
на великия Ботев се издължили.
Но силни, богати от запада решили
Цариброд и Босилеград
дарили, при майка, без майка оставили. Продължи да четеш

НАШИЯТ ПАМЕТНИК

Над Цариброд паметник стои,
около камъни и необработваеми земи,
безразборно сечени гори и борове, засадени от хора добри
Великден никой вече не пости,
народът за трапези, преяждания и препивания сбори
всеки лелече, че не се живее без пари.
Мухи, бръмбари, пчели
литнали по цъфнали дръвчета и треви
радват се на пролетното слънце -то от студовете ги спаси,
животът прилича на млади женски гърди,
всеки иска да им се наслади.
Великден – разходка до паметника ми предстои
с две деца добри, с малко домашни гозби
и свещи за падналите чеда в сръбско-българска война чеда.

Те са нечии синове били, майки, братя и сестри
на гроба никога не им дошли,
вино и пшеница не са полели за Бог да прости
съботи и недели празници и делници -дни за майките са черни били
Гроб на чедо и в семейно гробище майчина душа вари и пари,
а камоли далече над Цариброд тялото в обща гробница да стои. Продължи да четеш

КАК ДА РАЗБЕРА

Проблем, който ме мори,
как по нанагорнище в Желюша и Гоин дол
канализация ще върви.

Инженерите ми казват:
-с помпи модерни, “скъпи” и добри,
ток ще ги върти.

Отговорът не ме удовлетвори,
в рестрикции на ток сме били,
с часове, дори и по няколко дни. Продължи да четеш

ИНАТ

Ех, в Цариброд водата умира,
Лукавачка река поне на триста къщи
канализацията събира.
Гинска от граница и Градина
всички фекалии прибира.
Ерма далече, а и в нея
на селяните от града
в чували боклук се намира,
а в чиста река за плуване
два до три месеца човек се спира.

Мегаломанска зала в Цариброд,
баскеболист – социалист
от инат започна да строи.
Гимназията с мизерен физкултурен
салон зароби.
Пари за залата не са пестили,
може някои да са се обогатили,
но важно – зала от инат се строи. Продължи да четеш

КОЗИРКА

Преди години нашият цар ушкимка сгрешил и “умните европейци” бог да ги убие, Царя ни наказали и нас от Цариброд и Босилеград на съседите дали. Световната политика голямо откритие направила, България, нашата бивша държва със собствена територия ограничила. Народът от другата страна на собствена земя живял, свои песни пял, шапки с козирки на глава носил. Тогава големият, силният граничар, който ни бил господар, истината знаел на работа се хванал. Продължи да четеш

НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪЗМОЖНО

Мъж и жена
от парламента видели,
разговор в реплики повели.
Вместо за ТВ дуел
пощальонът съдебно обвинение на мъжа
за псуване и обида на жената, денел.

Преди години обвинените
на Голи оток водили.
Но други нови времена
зад мъжа българското малцинството застана
и екшън стана!
Мъжът в борба тръгна,
журналистите хвана,
тиражът на вестниците в София,
Белград и Цариброд мръдна. Продължи да четеш

БЕЗ ХИТРИНИ

Без хитрини и мъдри политици добри,
общество напред не върви.
Всеки човек към по -добро се стреми
и бъдеще за децата си гради.
Ако Сърбия законът за образованието промени,
с финансирането му, кметството нагърби,
кой заплати на преподаватели ще обезпечи?
Решение стои!
„За традиция Цариброд боли”
Те послушни, подобни(благонадеждни) срещу били,
а сега за традиция ги боли.
Решението е: Народът да се убеди,
че преподаватели срещу гимназия били. Продължи да четеш

НЕ СЕ СЪРДИ

Ниш

Ниш

Ей, искрено ме боли,
(защо с преподаватели се закачи!)
български език да се учи –
това са моите и твоите мечти.
Това ще се осъществи,
ако училището идеята подкрепи.
Умно ти по страни стоя,
властта хитро в проблема те тикна,
на чия страна застана?

Продължи да четеш

ПРИВИЛЕГИРОВАНИ

Как да разбера,
за вас работа в Цариброд
след завършването на късмета ви падна.
Как деведесета за България не ви заболя,
когато в Ниш ДСБЮ се формира?.
Как болката за България в ДСБЮ не ви вкара,
как на отварянето на КИЦ-а ви няма,
как за часовете по български
до сега езикът ви се отряза,
как стана, че Цариброд без българи остана,
къде беше вашата активна борба за права,
без да ви кани, гордоста ви
в КПЮ, ЙУЛ, СПС и СРС ви вкара? Продължи да четеш

НЕ СЕ СЕЛЕТЕ

На изток в Сърбия изселването на един народ не спира,
за платена работа достоен от този народ не се намира,
ако в разговор думи не подбира,
ако не угажда на пастира.

Този народ демократизация, парламентаризъм,
национални и човешки права разбира.
Миналото го научило темата в разговор да подбира,
за да угоди на по- висшия – на пастира. Продължи да четеш

ГИМНАЗИЯ

Гимназия

Гимназия

Цариброд почти винаги е имал само гимназия. Не е имало друго средо училище. Децата са завръшвали гимназия, след нея више образование, взимали алпинистката раница и се отселвали търсейки работа. Това аз наричам “Отлив на мозъци”. Другите деца, по-слабите ученици са отивали във вътрешността и завръшвали средни специялни училища (занаяти). Там са подбирани, едни са се женили, и тaка са напускали Цариброд. Това го наричам “Умно разселване”. Сега законът даде възможност, поради липса на деца в цяла Сърбия, гимназията да стане смесен тип гимназия. В такъв тип училище остава гимназията и работи по програмата на чиста гимназия. Продължи да четеш

Бомбардировки

мираж

мираж

Това, че е от високо е лесно, разбрах по време на бомбардировките. Те, силните, бяха горе и виждаха всичко, а ние долу ги чувахме, но не ги виждахме. Хората в Цариброд бе смутен. Сърбия бе ударена. Армията, която бе хвалена 50 години, не сваляше американски самолети. Милошевич нямаше намерение да се отказва от политиката си, народът нямаше формула за свалянето му. Продължи да четеш

ЕМБАРГО

преносвачи на бензин

преносвачи на бензин

От Ниш фирма, която се занимаваше с организиране на курсове за водачи, Б и Ц категория, отвори филиал в Цариброд и Пирот. Явих се на конкурс за инструктор и бях приет. Не работих дълго. Държавна фирма, бензин на бензиностанциите нямаше, на черния пазар беше скъп. Взех пари назаем, купих собствен автомобил и сключих договор с фирма от Пирот. Плащах си данъци и осигуровки и започнах да работя като инструктор за Б категория в Цариброд. Продължи да четеш

Шанс за РАБОТА В Цариброд

Цариброд

Цариброд

Жена ми е упорита, записа се за приравнителен изпит по методика на български език  в полувисшия институт за детски учителки във Враня. Стажува в Бослилеград. Отново преместване, детето беше в Цариброд, а другото на път. Нямах връзки, започна инфлация, в ресторанта не продавах нищо на черно, краткият сезон и почтената работа доведоха ресторанта до фалит. Фалирах. Когато държах ресторанта, се запознах с човек, бизнесмен от Белград, който каза, че има връзки в министерството на образованието. Продължи да четеш

ДСБЮ

Мичунович

Мичунович

През 1990 г. получих покана от професор Марин Младенов да присъствам на формирането на Демократичен Съюз на Българите в Югославия в Ниш. Не отидох. Професорът, който е съден през 1948. година и е лежал на Голи оток, сформира партия, която беше клон от партията на Мичунович, с който заедно са лежали. На годишнината от формирането, не мислех дали е опасно или не, взех пари, запалих колата и отидох в Ниш. От Босилеград беше професор Прокопи Попов. Събранието премина на висота. Снимаха ни, наблюдаваха ни, подсмиваха ни се, но уточнихме линията, по която трябва да върви новосформираната партия (ДСБЮ). Продължи да четеш

Работа в Босна

Босна

Босна

За една година от май 1985 до септември 1986 написах около 15 молби за работа, но ме сполетя съдбата на баща ми. Не бях нужен нито като инструктор с полувисше образование, нито като преподавател по физическо с висше образование, нито като треньор по плуване, нито като учител по алпийски ски. Септември 1986 година дойде отговор на моята поредна молба, бях приет на работа като учител по физическо  в Босна и Херцеговина, град Скендервакуф. Като студент в ЦУМ бях купил раница – самар (за алпинисти), взех раницата, сложих си чаршаф, възглавница, одеялце, бельо, пижама, малко дрехи, две чаши за кафе, бързоварка и прибор за бръснене.  Продължи да четеш