ДО ПОКОЙНИЯ ТАТКО

Животът в тайни ти мина,
една мечта в тайна държа,
поради твоята патриотична душа
семейството ни страда,
страх те беше, че няма
аз, детето, да те разбера.

Каквото беше мина
без достойни слова Ти замина.
Живя с наведена глава, ти мълча,
страх те беше за жена и две деца.

Но има добра новина,
свързана с твоята мечта,
която ще ти изпълни
на оня свят покойната душа.

Тате, България за Сърбия фактор стана,
Кощуница Царя в Цариброд посрещна,
на равни начала разговорът им мина,
той с хеликоптер от Белград долетя,
за България и за нас РТС
съобщения в плюс дава.

Сръбската политическа глава
искрено каза „ България пътя
за Европа ни показа”.

Истина е сега, това не е мечта,
граничната полиция тефтерите махна,
УДБА-та със своите зверства почти отлетя,
на мен ми е криво, че нашето
поколение занемя,
още никой не ви реабилитира,
за да ви е лека пръстта,
на гробовете ви да израсне
пролетна зеленина,
без мъка да гният
лъвските Ви сърца,
вашите деца да не се страхуват
от наследените имена.

Ако бях депутат в кметството, щях да опитам новата демократична власт официално да се извини и достойно да се отнесе към щуротиите наречени Инфор Бюро. (1948 година). За Цариброд официално няма съобщение колко са осъдени, колко са лежали, колко са починали от бой.
Дядо ми след боя е живял 7 дни.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>