ДСБЮ

Мичунович

Мичунович

През 1990 г. получих покана от професор Марин Младенов да присъствам на формирането на Демократичен Съюз на Българите в Югославия в Ниш. Не отидох. Професорът, който е съден през 1948. година и е лежал на Голи оток, сформира партия, която беше клон от партията на Мичунович, с който заедно са лежали. На годишнината от формирането, не мислех дали е опасно или не, взех пари, запалих колата и отидох в Ниш. От Босилеград беше професор Прокопи Попов. Събранието премина на висота. Снимаха ни, наблюдаваха ни, подсмиваха ни се, но уточнихме линията, по която трябва да върви новосформираната партия (ДСБЮ).
Ето основните задачи:
- Запазване на език, традиции и обичаи.
- Сближаване и единодействие между Цариброд и Босилеград пред всички български, сръбски и европейски институции за сближаване и търсене на къс път Цариброд – Босилеград.
- Подобряване на икономическото положение на населението в българските общини.
- Подобряване на инфраструктурата в селата ни – път и ток.
- За градското население осигуряване на достъп до добре платените работни места – митница, инспекции.
- Разширяване и приемане на нови членове, общуване със сръбските партии на демократични принципи…
Повечето от хората, които бяха на годишнината, за мен бяха непознати, което ми дава основание да мисля, че са от Босилеград или Царибротчани от вътрешността. Имаше нашенци от вестник “Братство”. Цариброд представляваше малко по-възрастен от мен човек, чиито говор ми хареса. Сегашните активисти от ДСБЮ ги нямаше. Повечето от тях виждаха перспектива и изгода в сръбските партии и бяха там. На никого не съм искал признание. Но през последните години излезе, че всеки, който дойде в ДСБЮ като лидер, отрича всичко, започва от начало и доказва, че от него партията съществува – останалите не споменава и на никого отчет не дава. Нови членове, ако не са подходящи за манипулиране, трудно се приемат. Царибродчанин, женен за българка, в началото на 2005 година ми каза, че по- лесно се е влизало в КПЮ, отколкото в ДСБЮ.
Хората от страни, са поставяли въпроси, защо сега не сте сплотени, защо царибродчани са в други партии? Моето мнение е, че спонсорите разглезиха лидерите по времето на ембаргото и бомбардировките, не им искат отчет, България не се меси, защото живеем в друга држава. Който стане лидер, отива в София да доказва, че е борец за права, че спасява малцинството. Българските институции винаги за нас са проявявали разбиране. Помагано ни е в образованието, в лечението, при летуване на деца, изнасяни са концерти, давани са хуманитарни помощи…. Около цялата тази организация лидерът и неговите хора намираха изгода. Хората от малцинството са умни, трябва прозрачност, тежко се манипулира. Деведесет години животът ни е учил, генетиката не ни позволява да рискуваме, ние не можем да бъдем излъгани. Когато това разберат лидерите на малцинствените партии тогава ще има масовост и гласове.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>