ЖИВОТ ПОД ПЛАНИНАТА

Тиха пролетна нощ, луна, звезди – навън всичко цъфти,
чувстват се приятни пролетни миризми.
Един сън ме уплаши и
от спането ме събуди.
В съня гледах от височина
райски кът за живот прекрасна котловина.

От детски смях и песен
ехтеше денем и нощем
селото и планината.
Чужди хора в центъра
сред хората застанаха
и беда настана в котловината.

От север и юг баирът пожълтя,
малините и лозето в тръни изчезнаха,
царевицата надолу в земята пропадна,
житото без класове остана,
стъблата остаряха,
крушите, черешите и сливите,
на пънове заприличаха,
в кладенците
сълзисто бистрата вода
жабите и змиите прибра…

Под планината появи се мъгла.
Мъглата натисна котловината,
слънце грееше планината,
но животът изчезваше в котловината,
мъглата сложи черта и прекъсна пътя към светлината,
идваща от върха на планината.
Жетварска песен занемя,
полето без девойки и ергени остана.

Беда и добитъка сполетя,
овце и кози на вратовете
със стари занаятчийски звънци,
със здрави и остри зъби за зелените треви
покрай тях овчарски кучета добри – но уви!
Сланата им попари тревата.
Крави, за които човек се поти,
шарени с хубави бои,
бели, черни, червено – бели,
толкова красиви – че природата им завиди,
сланата и за тях полята попари.
Коне с хубава грива
с изтъркани от яздене седла,
полето без светлина
с попарена от сланата трева, в мъглата,
тропота им замря!
Кокошки и петли, щури, нетърпеливи преди зори,
гласът им ехти и за тях сланата всичко попари.

Човеците от котловината,
в мъглата и тъмнината,
гледаха към върха на планината
отдето е идвала светлината.
Но чертата от мъглата
прекъсваше пътя на слънчевите лъчи от височината.
Без светлина тръгнаха, напускаха котловината,
къщите им празни останаха!

В съня аз побелях,
възмъжах и на възрастен заприличах!
Реших – поех към върха на планината,
откъдето идва светлината,
късмет – от изток и запад, ветрец духна
и тъмнината сътворена от мъглата
се хлъзна по попарената зеленина,
и слънце от върха на планината
грейна в котловината!

Сега мъглата и тъмнината
се хлъзгат по тревата,
попарена от сланата.
А светлината от планината
дава живот на котловината!
Тук – таме цъфнаха цветя,
дано светлината разкара мъглата,
за да изчезне чертата от тъмнината,
прекъсваща пътя към светлината.

В моето родно село преди около 30-35 години се затвори училището, защото нямаше деца. Ток прекараха след 85 година. Благодарение на еко-малините, които лесно намират пазар, се задържаха млади и се родиха десетина деца.
Първото дете тръгна на училище през учебанта 2005 – 2006 година.
Отново се отвори училище в селото.

По повод откриване на училище в село ДРАГОВИТА, за което им благодаря от сърце, написах това стихотворение.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>