Културно Информационния Център

Погановския манастир

Погановския манастир

Културно Информационния Център се отвори по време на най-изразения сръбски национализъм и на най-големите политически безсмислици на правителството на Слободан Милошевич. Идеята за КИЦа дадоха интелектуалци от Белград и България.

Бях интруктор, а в офиса на автоучилището за записване и организиране на шофьорски курсове, работеше безработен журналист. Той пръв започна с оформяне на списък  с имена за управителния съвет за КИЦ.

За да разберете времето, в което се започна, ще ви разкажа, че независимият вестник “Борба” не се продаваше свободно, а до офиса в Цариброд демократите от Ниш го изпращаха по рейс. Търсеха шофьор демократ, той ни го оставяше в офиса, а аз ги носех на хората на адрес. Когато аз не можех, носеше ги един преподавател по история, избягал от Босна. Когато нямаше смел шофьор (демократ), събираха се по 2 – 3 броя.

Отварянето на КИЦ беше голяма победа. Преди това да стане ни посети Иван Костов, а Петър Стоянов дойде след отварянето му. КИЦ посещаваха видни културни дейци, ансамбли, певци, театрални групи, политици, историци, кметове от общини, беше голям интерес и за българските журналисти. Возел сам ги до Погановския манастир, не се плашеха, но ги беше страх от разправии. Забелязал съм го. От другата страна на КИЦ имаше магазин за текстилни изделия, и когато имаше мероприятие, някой от служителите на службите заставаха до витрината, за да попълнят досиетата с още някой грях. Хората се плашеха, в повечето случаи влизаха млади и тези, които не се страхуваха. Аз съм участвал във всички организарани мероприятия от КИЦ. Водих деца на море в Равда, на планина в Боровец, участвах в излизанията на улиците за промени и в търсене на права, събирах подписи за националния съвет, делих хуманитарни помощи, организирани чрез КИЦ… Возих в селата по черни пътища, със собствен автомобил.

Закарахме хуманитарна помощ в с. Драговита. Хората бяха толкова настойчиви, че нямаше как да не влезем в къщите им, а и ние искахме да ги уважим. Те задаваха въпроси, търсеха отговори, бяха много искрени. В едно семейство, където ни поканиха, имаше неженен син на около 40 години с нарушено задраве,  и ние влязохме. Казаха, че са сложили да вечеря. На масата имаше три парчета домашен хляб, три парчета варена тиква и три лъжици. Поканиха и нас. Толко ми стана жал за тези бедни хора, възхитих се на човещина им… А бе, това не може да се опише!

В същото село влязохме в къща на младо семейство, където имаше бебе на около 8 – 10 месеца. Бебето лежеше в креват, за ръката му беше вързан дълг, червен, вълнен конец, който минаваше през дървена макара, приспособена и прикрепена за тавана, а на другия край на конеца, пикочен мехур от прасе, осушен, олюпен, надут и заместваше балон. Детето с мрдането на ръката го повдигаше и спускаше… Измислица и стандарт за Еврпа!  В село Драговита не са раждани деца от около 30-35 години. Благодарение на малинарството, останаха млади хора, създадоха семейства и се родиха дечица. За родените две – три деца, на Драговита посветих стихотворението “Живот под планината”.

Сега, когато пиша този разказ, в края на 2005-а година, много рядко влизам в КИЦ – промениха се нещата. Ако питате: “Защо не съм в управата?”, не ме избраха. “Защо сега подминаваш КИЦ-а?”, не съм желан. “Има ли КИЦ-а правозащитна функция за малцинството?”,  аз не забелязвам. Да си преценят спонсорите и дарителите. А как работи, колко сме сплотени, колко сме искрени, колко са честни царибродчаните, работещи там, чии интереси застъпват, лични или малцинствени? Няма да коментирам, ние сме от другата страна и малко останахме.

Гордея се, че по време на режима на Милошевич, не съм пропускал ден да не вляза. Стараех се да има  повече страници в досието ми.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>