От автора

Това не е автобиография на дете от с. Драговита, а живот и съдба на много деца от българска територия, дадена по Нойския договор от 1919 година на Кралство сърби, хървати и словени. Стамболийски от яд след подписването счупил писалката. Минало време, ядовете минали и заминали, а аз за нашата дадена територия писах, като че ли  за България най-важните сме ние и моята съдба.

Драголюб Нотев

Драголюб Нотев

Написаното в книгата не  предполага за читателя задължението да помни моето име, не трябва да мисли за героя от с. Драговита. Хората от този край почти изчезнаха. Досега никой не каза “Този народ страда, политиката има вина, българите изгубиха бита, принудени  за оцеляване, от езика си се отказаха.” Искам да кажа тези неща. Дано дипломацията от другата страна поиска от Сърбия извинение за тази политика в Цариброд. Малцинството да се осоколи, охрабри от вина в съвестта, че е българин  -  да се освободи.

Написах своята автобиография в началото на книгата, преди легендите. Направих  го нарочно!

Аз съм автентичният, един от многото потърпевши. Е, как тогава да описвам нереален човек! Как тогава да успокоя моята жажда за промяна, за казване от мен истината в очи, когато е дошло времето да сложа мехлем на моите рани, аз да сложа мехлема врху раната на измислено лице. Това го правят писателите – така трябва. Аз не съм писател и реших да не си измъчвам повече съвестта, а самонаказанието в името на “така трябва” не одобрявам.

Аз искам, като човек от другата страна на границата, да благодаря за даването ни на българско гражданство и български паспорти. Влизането на България в Европейския съюз е радост за мен и  за мислещите като мен.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>