ОТ ГОСПОДА “ДА”, ОТ РЕКТОРА “МОЖЕ”

Велико Трново

Велико Трново

Краят на лятото 2005 година, хубав слънчев ден. Ректорът на Великотърновския университет посети Западните покрайнини. Съдбата пожела и той в моята къща на кафе седне. В разговора споменах за легендата, велик българин бързо ме разбра и веднага ми каза: “Човече, ти поет не си, но си човек, я тези човешки събития опиши, каквото си чул, каквото знаеш – напиши и при нас във Велико Търново донеси!”

Лятото мина. Есента отидох за дърва в прекрасната моя родна котловина. Седнах на тревата, гледах в земята, срам ме беше да вдигна глава, да погледна към Жилав камък, към Големи слог или Градище. Моторът бръмчеше, едно буково стебло с диаметър около 60 см. за падане се готвеше. Мислех: “Винаги котловината в мен желание за говор будеше, а сега тъга! Защо е така?” Без да вдигам глава, с поглед в земята гледах в сухата, некосена трава, висока до колена, полегнала към източната страна.

Моята мъка е за покойните старци с жилави сърца, които са ми разказвали и които обичам. Те ми разказаха случилите се тук неща. Думите на ректора да ги опиша ми дадоха надежда и кураж. Гледах в земята. Като дете раснало по време на комунизъм в моята родна котловина рядко съм молел Господ! Но се случи, аз чух своите думи към Господа, за другите дървари не знам. Казал съм си: “Боже, Исусе Христе, искам да опиша това, което чувствам, а не умея, страх ме е, че няма да успея. Дай ми някакъв знак, вече да не мисля, да не копнея, да бъде или не бъде описана моята и хайдушката епопея”. Дървото тресна, моторът бръмчеше. Дърварят, който режеше с мотора, застана, някакви съвети и предложения за дължина на клоните спомена и пак мотора от замята вдигна и на работа се хвана. Това аз виждах, без да гледам, погледът ми в земята ми, чаках сигнал от Господ.
Исках да вдигна глава. Храбрите и сложни мъжки момчета без имена, живеят 5 века в нашите, човешките души и сърца. На никого не пречеха, на всеки даваха! Аз не можех без тъга да погледна тяхното царство, пустата, обрасла в тръни и висока трева котловина.

Главата ми бе наведена към земята. Душата имаше молба към Господа, в този момент не мислех да товаря дърва. С тъга, с поглед в земята чаках от Господа “ДА”. Вярвах в това “ДА”. Вярвах в тази позитивна енергия, която струи от тази земя. Не може да се унищожи любов, храброст, смелост, човещина! Не може да се забравя истина, да няма от Господ едно “ДА”, за да се опишат тези велики българи, първа пушка стреляли, първи с пушка поробител убили.

Не исках да вдигам глава, когато се молят, християните се молят с наведени глави. Аз също бях с наведена глава, но бях седнал на родна земя. Колко време мина? Моторът бе отсекъл дървото на метри и резачът цигара запали. Тогава той се обърна към мене с думите: “Ей, не си дошъл да спиш, ела насам!!” Дърварите ме погледнаха, аз не вдигах глава. Един с вискок глас каза: ”Ей, къртица ти рие под краката, виж как мърда тревата”.

Краката ми бяха свити в колената, но леко, бавно се повдигаше тревата. И благословът на Господ дойде от земята, където гниеха чедата. Прекрасната котловина, пустееша без народ, без живот, мен избра да кажа легендите за случилите се неща. Чрез къртицата Господ каза “ДА”, за което му благодаря. Обхвана ме радост, бързо станах – шишето с ракията из торбата взех. На дърварите вниманието от къртицата отклоних. Силно този ден работих. На тръгване от бирата, ракията и водата на земята разлях по малко. С шепа земя взех, топче си направих и в къщи в една ваза го сложих. Ободрението и обещанието от ректора надежда ми даде. Господ каза “ДА”. И така тази книга пиша сега.

Когато всеки се движи с кола, когато всеки мисли за пари, аз не написах книга как се изкарват пари. Не зная за миналото дали някого ще го заболи. Младите се интересуват от интересен секс, лесни пари, алкохол, цигари, нощно време да не се спи. Аз не съм към младите озлобен, искам миналото – святото – да споменем и чест да му отдадем.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>