РАБОТА НА ЗАПАД

Цюрих

Цюрих

Комитетът в Цариброд бе взел решение завършилите в България да не получават работа  най–малко 5 години. Някои от женените царибродчани за българки бяха в затвора с обвинение за шпионаж. Аз оставих дипломата си за нострификация и заминах в Швайцария при братовчедка ми да търся работа. Тя беше женена за югославянин. Приеха ме, мъчеха се да ми намерят работа, но без разрешение за пребиваване трудно ставаше. Имаше хора, които ме лъжеха. Най-грозно ме излъга един мой наборлия – съгражданин, женен за швейцарка, живеещ в Женева. Повярвах му, взех влак от Цюрих, беше уговорено по телефона да ме чака в Женева. Той ме намери и направихме разходка из града. Показа ми сградите на Олимпийския комитет, на Обединените Нации, на Кувейтската амбасада. Обядвахме, изщракахме едно филмче и когато се надявах да отида при него в апартамента, той паркира в един подземен гараж и ме помоли да си почина в колата докато завърши някаква работа.

Беше късна есен, следобяд. Изморен съм полегнал и заспал в колата. Когато се събудих минаваше 22 часа. Тази нощ седях в колата и го чаках, а той не дойде. Толкова съм бил глупав, през цялото време се страхувах да не би да му се е случило нещо. Беше ме страх за него, защото му вярвах. Сутринта ми хрумна дали червеният шевролет, в който спах, не е краден. Събрах си багажа, с питане отидох до централна гара, оттам се качих на влак и отпътувах при братовчвдка ми в Цюрих.

В Цюрих близките и познатите на зет ми ме ангажираха да уча децата им да плуват. Едни ме ангажираха като преподавател да помагам на децата, които ходеха след 4-то отделение два пъти седмично в някакво Югословенско училище. Помагах им каквото им трябва, за което питат. Като детегледачка взимах пари за преживяване. Квартирата бе безплатна при братовчедка ми и почнах да уча усърдно езика. Един следобед бях завел 2 деца да плуват. Те се къпеха в детския басейн, не искаха да плуват. За да привлека вниманието, демонстрирах издържливост пред 4-5 момичета на около 20 години, хубави , весели, руси германки. Аз, ВИФ-атджията, след около 20 минути непрекъснато плуване забелязах, че ме гледат. След около 40 минути плуване не издържаха и ме спряха с въпроса изморявам ли се, каква е тайната на издържливостта. С немския, който знаех повърхностно, се опитах да се фукам и предлагам като учител по плуване. Момичетата ме попитаха говоря ли английски, аз казах: “Не”. Френски? Аз – “Не”. Испански, аз “Не”, Италиански – аз “Не”. Тогава едно момиче каза:  „ Този човек е глупав , само знае да плува, друго не знае.” Засрамен аз се измъкнах. Толкова се намразих, че не съм учил езици, просто ми се искаше да плащам на някого, който всеки ден да ме бие.

От Цюрих по телефона чрез познати, търсех работа. Обещаваха ми, аз ходех, опитвах, но нямах документи. Бях в Баден – Баден, във Фрайбург, в Щутгард, в Мюнхен и в началото на март пак се върнах в Цюрих. Намериха ми сезонна работа – с кораб вадехме тиня от езерото в Цюрих и уреждахме покрай крайбрежната линия. Бяхме 2 бригади. Девет албанци от Косово и 11 сърби. Не беше лесно. Аз имах висше образование, а те – работници, мразещи се помежду си. За признаване на дипломата трябваше пребиваване и познаване на езика. Един от вариантите да придобия пребиваване беше женитба за швейцарка. Затова ми помагаха и познатите на братовчедка ми, и самата тя. Запозна ме с детската учителка на 5 годишния й син. Излизахме, но любовта не беше дълга. Харесваше ми, мисля, че беше съгласна за женитба, но уви не се осъществи поради… Отидохме да плуваме, аз платих входа, черпих по едно кафе и сладолед и ми свършиха парите. Когато завършихме плуването, бях жаден, казах че съм жаден и ми се пие кола. Тя каза “Добре, ще пием кола!”. Взе за нея кола, а за мене не. Не ме попита имам ли пари. Тя пиеше, аз я гледах.

Това гледане беше последното гледане. Помислих си, че е готова да се ожени, а не е готова да черпи кола. Казах си – “Бале, отказвай се от хубавата Сара” и колата ни скара. Чаках 2 минути да ми предложи кола, казах и, че е “шайзе” и си отидох. Тя остана да си допие количката.

След Сара намерих Урбен. Пухкавичка, хубава продавачка. Имаше син на 8 години, който живееше при майка и баща й, беше роден без брак. Тя не обичаше плуването, но идваше с мен при братовчедка ми, готвеха разни пикантни ястия. Влечеше я сърбската скара и си похапваше. След около 3 седмици аз пожелах да видя къде живее и отидохме след работата при нея. Апартамента делеше с някави студенти: обща кухня, общ хол с телевизор, за спане имаше отделна стая. Когато пристигнахме 2 момчета и 1 момиче гледаха филм с Bruce Lee. Тя ме запозна, а те бяха любезни и любопитни. Черпиха ме шоколад, след което излязоха. В хола фотьойлите, табутерките и дивана бяха надуваеми и аз ги намирах атрактивни. Изкъпахме се и почнахме да се любим. По това време се отвори вратата и бързо се затвори, но след малко отново се отвори – чистo гол мъж решил да ми помага, се притече на помощ. След като видях, че може да довърши работата, а на Урбен не и пречеше – без обяснение се оттеглих.

Не мина се дълго, албанците бяха недоволни, че съм взел място на техен сънародник и ме наклеветили. Двама полицаи в едно Волво караван и едно куче вълча порода ме провериха на работното място. Щеше да е много лошо. Аз имах международна студентска книжка от София, която още важеше. Полицаят, който ме разпитваше, говореше хърватски. Доста ми помогна фактът, че съм учил в София и че съм българин. Глобиха  ме 3000 франка и за 6 дни трябваше да напусна Щвейцария – сложиха ми черен печат. Бях глупак, не поисках политически азил.

One thought on “РАБОТА НА ЗАПАД

  1. Bravo Bale.Iskam edin exempljar ot knigata sas avtograf!
    Prez parvata sedmica na Juli shte mina prez Vas.Dano da si si vav kashti.Bojidar.
    2012 05 31
    Sala
    Sweden

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>