ТАКТИКАТА НА БОЯ

Често е сочен като "последния хайдутин"

Често е сочен като "последния хайдутин"

Казват, че били 28. Правим сценарий на боя от 28 хайдутина. Казват имали 13 пушки. Слагаме и тях. На три места по две пушки заредени били скрити на Преслъп. Пушките били на различни места, които самите хайдити определили. Имало три–четри глинени съда със свинска мас, растопена от слънцето. На Големи слог или Цедилище хайдутите оставили 7 заредени пушки и отишли на линията на боесражението.

Шестте пушки от Преслъп до боесражението били на около 700 – 800 метра. Когато се срещнали, започнали да падат глави. Отбраните трима хайдути видели, че намаляват, че боят вече бил пред край, обърнали кобилите и тръгнали да бягат. Разстоянието от 700 – 800 метра взели бързо, но бягали само до Преслъп. От кобилите скочили и към пушките тръгнали пеш, защото мястото не позволявало да се движи кон. Разляли по сухата трева и скалите маста, взели пушка и чакали на един до два метра да дойдат турците.

Тогава те подпалили фитила и от тези стари, по онова време нови, дълги пушки зърното по права линия минало и издупчило, казват легендите, по 5 – 6 турчина. Тогава хайдутите вземали другата заредена пушка и на пързалката от свинската мас и суха трева пак стреляли от разстояние един до два метра. За тези 6 изстрела според легендите се казва “тримата убиха над 30″. Останалите турци до върха на Преслъп успели в жесток бой да отсекът главите на хайдутите. Това е едно предположение, а второто предположение е, че има преживял хайдутин, от Преслъп, а турски войник няма преживял.
Камъкът – пирамида не може да каже истината, но друго име получил – Жилав камък, което означава “дреновото дърво е жилаво, полусухото месо е жилаво”. Хайдутите за тези турци също били жилави. Народ, на който хайдутите принадлежали е жилав, но дано сега не бъде стиснат, да сложим един кръст… Господ жилави, щедри спонсори да ми прати, местото да се освети – сега на България трябват жилави хора с умни глави, в Европа България да се настани с достойнство.
Договорът бил малката група от седем хайдутина, която била лявото крило на боесражението, да се бие, докато не прецени, че числената турска войска ще им пресече пътя за оттегляне. По преценка в определен момент да тръгнат и да бягат в посока Цедилище. Така те трябвало да отклонят вниманието от черквата и селището – така казва легендата – така ще пишем сценария на боя.

С бързите кобили по техни си умения, примамили алчните за главите им, турски войници в пълен галоп и през красивите ливади до Цедилище дошли бързо. Зад тях били гонещите ги турци. Те успели, пуснали хубавите кобили и кръг като хоро с гръбове обърнати един на друг направили. Застанали срещу турците лице с лице. Турците правели рутуален кръг на конете си около тях и размахвали сабите. Те не знаели, че това, което държат хайдутите в ръцете си, са пушки, може би са смятали, че са дълги тояги. Разчитали на сабите и правели тълпа около сплотените хайдути.

При определен момент гръмнали пушките и конете останали без ездачи. Казват, че 30 до 40 турчина паднали. Тогава хайдутите яхнали турските коне и в бягство тръгнали към Петровденското езеро. Но след Стублицата били настигнати и в този бой нито един турски войник не останал жив. Мястото народът споменава като гробища. В това гробище или на това място е имало трупове от турски войници, защото те до един били избити. Когато народът дошъл, не искал кокалите да погребе, защото не се знаело кои са на хайдути, а кои на турци. През лятото труповете бързо са изгнили, така че в това гробище не е имало погребение.

Едни хора твърдяха, че по пълнолуние през лятото в определен ден намирали високата трева сгазена в кръг. Според вярването това били душите на неопятите от свещеник и- непогребани хайдути. Някои са ми казвали, по точно преразказвали за нашите краища, за необяснимите неща, за това че Господ има – как през лятото в бели бревенеци преди разсъмване мъжки силуети в кръг играели мъртвешко хоро. От това хоро тревата била сгазена в кръг с диаметър 4-5 м а навсякъде наоколо тревата била изправена.
Всички вярват, че прекръстването на местата произхожда от преживял хайдутин – или от Жилав камък, или от Цедилище.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>