ХАЙДУТИТЕ

Към всеки, желаещ да стане хайдутин ...

Към всеки, желаещ да стане хайдутин ...

Говори се, че хайдутите на попа задължително трябвало да имат дълга коса, брада, мустаци, калпак от черна овча кожа, съшит наопаки, хайдутите не се различавали, виждали им се само очите и всички си приличали. Приемането на хайдутите било ритуално. За тези ритуали – казваха старите – имало много песни. Аз за нито една не успях да намеря човек, който да я знае, но всички описаха ритуала по един и същ начин.

Ритуалът е бил на Петровден близо до черквта ”Света Петка”, ръководен от младия и силен поп, състоял се в слeдното: Близо до черквата били набити два кръста, които имали по две преки паралелни. Попът избирал млад козел и млад овен, донасял ги до кръстовете и ги разпъвал. Предните крака връзвал за горната прека, задните крака за долната, а тялото за вертикала, който бил набит в земята. Главата на животното била свободна и стърчела над кръста, което означава, че горната прека е била равна с вертикала. Тогава той вземал кандилото, чел молитви и държал говор на младите хайдути и на народа, искал да им покаже какво ги чака от турците. След като завръшвал каноничните четения и благосовии, вземал нож и започвал да дере вързания козел и овен. Животните били живи драни пред очите на хайдутите и народа. Овенът от болки не можал да пусне глас, само мятал глава. Болката се виждала само в израза на очите и мятането на главата. Козелът от болки пускал толко силен глас, че ехтяло цялото селище и издигащият се Забел. По своя преценка попа, който през цялото време оглеждал физиономиите на присъстващите, спирал дрането и убивал с нож с един удар в сърцето животните, за да им спре мъките. Тогава поставял въпроса: “Видяхте ли какво ни чака от турците?”. Към всеки, желаещ да стане хайдутин, поставял випроса: “Ти като овена ли ще се държиш, ако те хванат жив турците, или като козела?”. Който казвал, че ще бъде като овена, че няма да пусне глас, когато го хванат и мъчат, му давал благословия и той ставал хайдутин. Който не бил сигурен, че ще бъде като овена, вземал посрамен прошка и благословия и ставал орач или мандраджия.

За самата черква колко е била висока, дали е била само от камък или от дърво – не може да се каже. Сега има стени около един метър, но тя е обновявана през 1700 година, има запазени документи. В тази котловина слънцето е огрявало първо Забел, а след туй и черквата, която е била на такова място, че всеки би пожелал там да има вила, където да пийне студена биричка и да почине. Много хора от България са наследници на имоти в с.Драговита. Някои от изселниците са мои роднини и земляци, но не възпитават децата си в духа, че това е и тяхна земя.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>