ОТ ГОСПОДА “ДА”, ОТ РЕКТОРА “МОЖЕ”

Велико Трново

Велико Трново

Краят на лятото 2005 година, хубав слънчев ден. Ректорът на Великотърновския университет посети Западните покрайнини. Съдбата пожела и той в моята къща на кафе седне. В разговора споменах за легендата, велик българин бързо ме разбра и веднага ми каза: “Човече, ти поет не си, но си човек, я тези човешки събития опиши, каквото си чул, каквото знаеш – напиши и при нас във Велико Търново донеси!”

Лятото мина. Есента отидох за дърва в прекрасната моя родна котловина. Седнах на тревата, гледах в земята, срам ме беше да вдигна глава, да погледна към Жилав камък, към Големи слог или Градище. Моторът бръмчеше, едно буково стебло с диаметър около 60 см. за падане се готвеше. Мислех: “Винаги котловината в мен желание за говор будеше, а сега тъга! Защо е така?” Без да вдигам глава, с поглед в земята гледах в сухата, некосена трава, висока до колена, полегнала към източната страна. Продължи да четеш

ТАКТИКАТА НА БОЯ

Често е сочен като "последния хайдутин"

Често е сочен като "последния хайдутин"

Казват, че били 28. Правим сценарий на боя от 28 хайдутина. Казват имали 13 пушки. Слагаме и тях. На три места по две пушки заредени били скрити на Преслъп. Пушките били на различни места, които самите хайдити определили. Имало три–четри глинени съда със свинска мас, растопена от слънцето. На Големи слог или Цедилище хайдутите оставили 7 заредени пушки и отишли на линията на боесражението.

Шестте пушки от Преслъп до боесражението били на около 700 – 800 метра. Когато се срещнали, започнали да падат глави. Отбраните трима хайдути видели, че намаляват, че боят вече бил пред край, обърнали кобилите и тръгнали да бягат. Разстоянието от 700 – 800 метра взели бързо, но бягали само до Преслъп. От кобилите скочили и към пушките тръгнали пеш, защото мястото не позволявало да се движи кон. Разляли по сухата трева и скалите маста, взели пушка и чакали на един до два метра да дойдат турците. Продължи да четеш

БОЙ

Картина на Цариброд в хотела Балкан

Картина на Цариброд в хотела Балкан

Този черен, делничен ден през лятото, сутринта, когато прохладният ветрец е разнасял миризмите от стадата, когато в менците на стопаните е кипвало кравето и овче мляко, когато под вършниците топлият, селски хляб е бил готов за печене или изпечен, когато на спалните са отваряни прозорците, за да се проветрят от бурната любов на влюбените млади семейства, когато старците, главите на семействата са вече били раздали досадните задължения на по-младите, работливи техни синове и снахи, когато в кокошкарника ранопеещите петли вече нахранени са меркали кокошките за любов, без да им разрешават ревност, когато пчелите са обиколили и донели утринния мед от безбройните цветове на разни треви… Продължи да четеш

ГРАДИЩЕ

Час от планинския масив посока изток – запад започва от Турка, Жилав камък, Градище и Гребен планина, която се простира до Погановския манастир. Градище е част от този скалист, тежко проходим масив, който има три – четри пещери, служили за работилници и ковачници на хайдутите. Не се помни друго име, защото на върха на Градище има пространна равнина, за която се говори, че кръстоносците на път за Ерусалим правели биваци и почивали. Сега там се намират парчета от тухли и глинени съдове. Градище е доста посещавано от иманярите, които са ми казвали, че има големи подземни пещери и техните апарати ги регистрират.

Продължи да четеш

ГОЛЕМИ СЛОГ – ЦЕДИЛИЩЕ

От Търн на запад са Турка и Гребен планина, от дясната страна на Турка има равнина на 850 метра надморска височина. Тази равнина се състои от ниви и ливади, земна поврхност, вълнообразна, без остри баири, без високи хълмове. Пространството давало възможност за стоковъдство и други дребни селскостопански препитавания. Продължи да четеш

ЖИЛАВ КАМЪК – ПРЕСЛЪП

Скала – в подножието на западната част от Турка планина – одвоена, намираща се, между каньона и планината. От запад и юг е недостъпна във вид на пирамида. Височината на тази скала наричана Преслъп е с различни височини – от северната страна откъм ливадите е 150 метра. Откъм каньона и Турка – 300 метра. Легендата казва, че името си Жилав камък получил от тримата хайдути, които преди да тръгнат към Зли дол и Криви бор – мястото на сражението – на скалата Преслъп на три места сложили по две заредени пушки. Самата скала е камениста. За качването по нея тябват определени умения и гъвкавост. Може да се качва само без кон и с помощ на ръцете. В легендата се казва, че на видните и удобни места за качване, където всеки би тръгнал, били сложени заредените пушки и бъчви със свинска мас.

ТУРКА – СЕДЛЕСТА ПЛАНИНА

Издига се от дясната страна на река Ерма, като че ли иска да достигне височината на Руй планина. Турка е малка по дължина и височина, но велика по беда. Бедата идва от там, че в нейната южна страна, тайно се прикрили турски войници без коне, дошли по тъмно, нощно време, за да се промъкнат незабелязани и да стигнат под Градище.

ТУРКА – СЕДЛЕСТА ПЛАНИНА ТУРКА – СЕДЛЕСТА ПЛАНИНА

Продължи да четеш

ПЕТРОВДЕНСКОТО ЕЗЕРО

ПЕТРОВДЕНСКОТО ЕЗЕРО Е БИЛО ТУК ПЕТРОВДЕНСКОТО ЕЗЕРО Е БИЛО ТУК

През XIV век хората (мандраджиите) имали усет за красота. На 850 метра надморска височина, на около 600 – 700 метра от черквата „Свети Петка” под кръста и обредното място „Свети Никола”, заградили каньона между скалистия Забел и възвишението „Свети Никола”.

Мандраджиите били издигнали камена стена 20 – 30 метра дълга и 4 – 5 метра висока и така сътворили Петровденското езеро. Водата идвала от трите извора, където хората на Петровден яли, пили и играли хоро. Езерото било зарибено от река Ерма и в легендите се казва, че рибите за Свети Никола се ловели в езерото.

Продължи да четеш

ХАЙДУТИТЕ

Към всеки, желаещ да стане хайдутин ...

Към всеки, желаещ да стане хайдутин ...

Говори се, че хайдутите на попа задължително трябвало да имат дълга коса, брада, мустаци, калпак от черна овча кожа, съшит наопаки, хайдутите не се различавали, виждали им се само очите и всички си приличали. Приемането на хайдутите било ритуално. За тези ритуали – казваха старите – имало много песни. Аз за нито една не успях да намеря човек, който да я знае, но всички описаха ритуала по един и същ начин. Продължи да четеш

СВЕТА ПЕТКА

Света Петка Света Петка

Света Петка е място в село Драговита, на което има безброй израснали сливи, круши, кръст, вдълбнатина и срутени основи от черква, които са покрити с различна растителност. Света Петка не била черква без народ. Селището се намирало край черквата откъм източната страна, в подножието на Забел (Забел е възвишение скалисто, каменисто, с растителност, но по-малко от планина, а по-голямо от баир). На околните възвишения, които обкържават котловината, не много високи, имало мандри – фамилни имения, в които са отглеждани различни животни. (Развито било стоковъдството). Тези земи по това време владеел васал – послушник на турците, когото народът не обичал. Продължи да четеш

ГОРДИТЕ НЕ ЗАБРАВЯТ

Когато хората пазели честта Когато хората пазели честта

За да не изчезне една от причините за гордост на българското малцинство в Сърбия и конкретно Царибродско, избрах най-интересната случка от с. Драговита, която се помни от началото на турското робство до ден днешен. Легендата за случилото се разказва за бой, в който умението, тактиката и мъдростта да се биеш и късметът да притежаваш пушка срещу сабя довела 28 българи (хайдути) да избият турска конница с около 150-160 войника.

Легендите разказват за времето, когато хората пазели честта, имали мъжки сърца, характер и достойнство за самобит. Едни казват, че боят бил 50 години след боя при Марица. Други казват – 30 години след Косовския бой. А Косовският бой е бил през 1389 година. Аз не съм историк, за мене датата не е важна. По-важно е: и ние, които сме били част от България, независимо колко и как ни споменават в сегашна България, в повечето случаи ни съжаляват, ние имаме запазена история, която ако Господ ме благослови и намеря спонсори, патриоти добри, ще събуди и удовлетвори самосъзнанието на подценяваните, плашени, обиждани хора от западните покрайнини. Продължи да четеш

НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪЗМОЖНО

Мъж и жена
от парламента видели,
разговор в реплики повели.
Вместо за ТВ дуел
пощальонът съдебно обвинение на мъжа
за псуване и обида на жената, денел.

Преди години обвинените
на Голи оток водили.
Но други нови времена
зад мъжа българското малцинството застана
и екшън стана!
Мъжът в борба тръгна,
журналистите хвана,
тиражът на вестниците в София,
Белград и Цариброд мръдна. Продължи да четеш

ЧУМА

Политиката е дума
за нас по – опасна от чума,
дума, която побърква ума.
На нас по преценка за всяка дума
се приписва тази чума.
На когото се припише тази чума,
устата му се затваря да не продума.
Страхът от тази приписана чума
контолира на хората ума. Продължи да четеш

ЧОВЕЩИНА И НЕЧОВЕЩИНА

Ерма и Гребен

Ерма и Гребен

Има мои спомени от детството на няколко старци, които ми даваха конете си да ги водя на вода. Aз ги яздех в замяна да съм мирен и да слушам, докато ми разказват. А разказваха за паленето на черквата Света Петка, за смелостта на Големи слог, за Жилав камък, за Турка планина, за хайдутите от Градище и занаятчийството от Градище.

Тези старци, преживели две войни, тласкани от живота от времена зли, нещо видели, нещо осъзнали, за нещо мечтали – тези легенди на всеки, който има корени от тези места са разправяли, а защо – досетете се.

При контактуването с хората от този край, аз, който не съм психолог, само съм имал конкретна цел да чуя нещо ново, да не губя много време, като им задавах въпроси – казвах, че питам за книга. Продължи да четеш

НАЧАЛО

Погановски манастир

Погановски манастир

Легендите, които събирах, ги нарекох в чест на хората, които ги носат в душите – “Гордите не забравят”. Книгата пиша за всички българи. Описвам съдбата на българи извън България, които живеят до България, говорят същия език. Те са по-богати, имат две граници: физическа граница и душевна граница. Тези хора са останали българи, изживели са разни тортури-мъчения , но са запазили за своите родни места истини за тях, а за нас легенди. Продължи да четеш

БЕЗ ХИТРИНИ

Без хитрини и мъдри политици добри,
общество напред не върви.
Всеки човек към по -добро се стреми
и бъдеще за децата си гради.
Ако Сърбия законът за образованието промени,
с финансирането му, кметството нагърби,
кой заплати на преподаватели ще обезпечи?
Решение стои!
„За традиция Цариброд боли”
Те послушни, подобни(благонадеждни) срещу били,
а сега за традиция ги боли.
Решението е: Народът да се убеди,
че преподаватели срещу гимназия били. Продължи да четеш

НЕ СЕ СЪРДИ

Ниш

Ниш

Ей, искрено ме боли,
(защо с преподаватели се закачи!)
български език да се учи –
това са моите и твоите мечти.
Това ще се осъществи,
ако училището идеята подкрепи.
Умно ти по страни стоя,
властта хитро в проблема те тикна,
на чия страна застана?

Продължи да четеш

ПРИВИЛЕГИРОВАНИ

Как да разбера,
за вас работа в Цариброд
след завършването на късмета ви падна.
Как деведесета за България не ви заболя,
когато в Ниш ДСБЮ се формира?.
Как болката за България в ДСБЮ не ви вкара,
как на отварянето на КИЦ-а ви няма,
как за часовете по български
до сега езикът ви се отряза,
как стана, че Цариброд без българи остана,
къде беше вашата активна борба за права,
без да ви кани, гордоста ви
в КПЮ, ЙУЛ, СПС и СРС ви вкара? Продължи да четеш

НЕ СЕ СЕЛЕТЕ

На изток в Сърбия изселването на един народ не спира,
за платена работа достоен от този народ не се намира,
ако в разговор думи не подбира,
ако не угажда на пастира.

Този народ демократизация, парламентаризъм,
национални и човешки права разбира.
Миналото го научило темата в разговор да подбира,
за да угоди на по- висшия – на пастира. Продължи да четеш